- Тук има ли разни скрити капани? - попита Еди.
- Скрити капани ли? - отвърна саркастично Мейси. - Тези неща ги има само в игрите „Тум Рейдър”.
- Така ли мислиш? - обади се Нина и момичето я погледна изненадано. - Няма да е зле някой път да седнеш да прочетеш научното списание „Археология”, вместо разни клюкарски статийки.
- Ама аз го чета! - възрази Мейси. - Е, поне интересните работи.
- То цялото е интересно - обиди се Нина.
- Да бе, все едно може да се сравнява намирането на древни монголски клечки за зъби с откриването на Атлантида. - Еди, който вървеше зад Мейси, се разсмя, вбесявайки Нина още повече.
Но раздразнението ѝ се изпари в мига, в който влезе в нов участък от вътрешността на пирамидата. От коридора, по който се изкачваше, се разклоняваше един хоризонтален проход, и тя се изненада, че изкачването продължаваше. Макар и малко по-широк от предишния тунел, таванът му беше много по-висок, почти девет метра. Великата галерия представляваше дълга сводеста зала, изградена от масивни варовикови блокове.
- Това вече е нещо - каза Еди и се протегна, щом се измъкна от коридора. - За какво служи?
- Има теория, че това е част от противовесната система за повдигане на блоковете към върха, но… всъщност никой не знае - призна Нина. Както много други неща в пирамидите и точното предназначение на Великата галерия си оставаше загадка. Тя погледна надолу към хоризонталния проход. - Там долу се намира „Залата на царицата”, нали?
- Да - отвърна Мейси. В коридора влязоха още туристи, повечето от които искаха да си починат от изкачването, като тръгнат по равния коридор. - Макар че там никога не е имало царица - нейната пирамида е по-малката отвън. Това е просто поредната скучна недовършена погребална зала.
- Още една ли? - попита Еди. - Боже, архитектите им сигурно са си хвърлили папирусите на земята и са ги стъпкали от яд.
- Дори и да е празна, едва ли е скучна - възрази Нина и продължи да се изкачва по стълбите, които излизаха от Галерията. - Майсторската изработка на всичко това е невероятна дори по днешните стандарти, а те са изработили всичко с примитивни инструменти.
- И много роби.
- Не - възрази Мейси. - Строителите всъщност са били умели майстори. Плащали са им. Цялата работа с робите е просто лъжа, която е била разпространена от фараоните след Хуфу, или Хеопс, или както там предпочиташ да го наричаш, за да се изкарат подобри от него. „Да, ние също бихме могли да построим толкова големи пирамиди, ако бяхме използвали хиляди роби” или нещо такова. Хуфу не е бил по-лош от който и да е друг фараон.
