Мейси застана до него.
- Да. В онази палатка - посочи тя с пръст.
Той си отбеляза на ум местоположението ѝ, както и охраната, която се оказа доста по-сериозна, отколкото я беше представила Мейси. Пазеха я двама униформени, които не бяха от туристическата полиция, а най-вероятно от частна охранителна фирма.
Мейси погледна към Сфинкса.
- Сложили са повече пазачи отпреди.
- Постарали са се никой да не си пъха носа в разкопките им - каза Еди. - Което може да се окаже от полза.
- Как така?
- Ако са довели нови пазачи, има голям шанс да не те разпознаят. - Той прокара пръсти по долната страна на каменната плоча, която беше поставена върху стената, сякаш да провери теглото ѝ.
- Откри ли нещо? - попита Нина.
- Просто си правя планове за по-късно. Какво, ще отидем ли да поразгледаме пирамидите?
Великата пирамида се намираше само на около четиристотин метра от Сфинкса, но всъщност трябваше да изминат два пъти по-дълго разстояние, за да стигнат до входа откъм север, защото всяка от страните на пирамидата имаше дължина над 220 метра. Самият вход, пред който вече се виеше опашка от няколко десетки души, се затваряше с портал, охраняван от туристическата полиция. Достъпът до вътрешността на пирамидата се разрешаваше само два пъти дневно. Макар и уморена от единайсетчасовия полет от Ню Йорк, Нина бе настояла да отидат веднага, за да могат да си купят билети в момента, в който касата заработи.
Щом крилата на портала се разтвориха, Еди блокира дискретно, но твърдо достъпа до входа, позволявайки на Нина и Мейси да влязат първи.
- По-стръмно е, отколкото изглежда на снимките - отбеляза Нина. Тесният коридор с гладки стени се спускаше към сърцето на пирамидата под наклон от почти трийсет градуса и таванът беше смущаващо нисък.
Еди ги настигна, промушвайки се пред раздразнените туристи на входа.
- Боже, колко е тясно - оплака се той. - Сигурно фараоните са имали малки задници. Накъде води това нещо?
- Има два маршрута - отвърна Мейси. - Ако продължиш да вървиш напред, ще се озовеш в самата погребална зала, но там е доста скучно, нищо не са оставили. Решили са да използват друга зала, докато не построят пирамидата.
- Архитектите сигурно са откачили - рече Еди и се ухили. - Направо мога да си го представя: „Какво иска този? Завършили сме го почти до половината! Проклети клиенти!”.
След около осемнайсет метра коридорът се разделяше, единото му разклонение продължаваше надолу, а другото, с още по-нисък таван, започваше да се изкачва нагоре под също толкова стръмен ъгъл. Макар че искаше да разгледа целия комплекс, Нина реши да послуша Мейси и да тръгне по втория коридор. Дори толкова рано сутринта въздухът в тунелите беше горещ и задушаващ. Мускулите на краката ѝ се възмутиха от стръмния под, но тя продължи да се изкачва, приведена.
