Операция "Озирис" | страница 59

- Познаваш ли я? - обърна се Нина към Еди.

- Да, приятелка.

Тя огледа привлекателната полицайка от глава до пети и върху лицето ѝ се изписа подозрение.

- Чакай малко… твоята приятелка-полицайка? С която беше онази сутрин?

- Ами… да - призна той. - Същата.

- Вие ли сте съпругата на Еди? - поиска да знае Ейми. Нина кимна. - Добре, вижте какво - съгласна ли сте да се опознаем отблизо в участъка?

5.

- И така - каза Еди на следващата сутрин и се отпусна на дивана, - когато казах „да видим какво ще ни донесе ут­рото”… нямах предвид точно това.

- Да те преследват и да стрелят по теб? - попита Нина.

- Беше също като едно време - точно както не ми се искаше да бъде. Изненадана съм, че не сме в затвора.

- Донякъде трябва да сме благодарни на Грант за това. Знаеш ли как оползотвори той единствения си разрешен те­лефонен разговор? Обади се на мениджъра си. Който се оба­дил на своя адвокат, който от своя страна звъннал на кмета…

- На кмета? - възкликна изненадана Нина.

- Да. Сещаш ли се за онова благотворително събиране? Двамата се запознаха там. И тъй като кметът се скъсваше да ухажва холивудската звезда, направи си тонове снимки с него, щеше да е прекалено неловко, ако два дни по-късно новият му най-добър приятел бъде прибран на топло. - Той се усмих­на безрадостно. - Точно по тази причина днес в пресата Грант е представен като истински герой, а не като поредния арес­тант. Но всъщност сме най-задължени на Ейми.

Нина сви устни.

- Защо на нея?

- Защото тя гарантира за нас. Това, че Змийската кожа пръсна главата на онзи тип пред половината нюйоркска по­лиция, показа кои са лошите, но ако не се беше застъпила за нас, щяхме здраво да загазим.

- Да се застъпи за теб, искаш да кажеш.

Този тон му беше познат.

- О, Господи! Какво?

- Знаеш много добре какво, Еди. Тази жена - бил си с нея онзи ден, когато ми каза, че си с Грант Торн!

Той разпери раздразнено ръце.

- Да, признавам си! Но между нас няма нищо - тя ми е просто приятелка. Имам толкова много приятелки по цял свят и ти никога не си ми създавала проблеми за тях.

- Защото не си ме лъгал за тях! Още колко пъти си ми казвал, че си на работа, когато всъщност си се виждал с нея?

- О, по дяволите - въздъхна той, - не се виждам с нея! Не се срещаме тайно, за да се чукаме до припадък, ако така си мислиш.

- Какво тогава да си мисля? - сопна му се Нина, но пре­ди да получи отговор, домофонът иззвъня. Тя натисна буто­на: - Да?

- Доктор Уайлд, аз съм, Мейси.