Еди смачка една горяща питка за хотдот и се изправи с изкривено от болка лице. Ейми изтича към него, останалите полицаи се пръснаха наоколо - някои помагаха на ранения полицай, останалите се впуснаха в безплодно преследване на убиеца.
- Добре ли си?
- Ще оживея - изръмжа той, поглеждайки към гологлавия мъж. - За разлика от него.
Ейми поклати глава, все още зашеметена от сцената, на която беше станала свидетел.
- Хладнокръвно убийство пред група ченгета? Този тип е луд!
- Може би, но се справя много добре. Мисля, че няма да го заловите.
- Ще видим - отвърна Ейми с наранена професионална гордост - но и с известно примирение.
Грант се приближи с пребледняло лице.
- Годподи, човече! Ти, ти… - Той ожесточено разтърси ръката на Еди. Ейми повдигна изненадано вежди, щом го разпозна. - Ти ми спаси живота, човече! Ако не беше там, сега да съм мъртъв!
Еди реши да не споменава, че вината да се превърне в мишена си е изцяло негова.
- Това ми е работата.
- Не, човече, сериозно. Ако имаш нужда от нещо, каквото и да е, просто ми кажи. Твое е.
- Какво ще кажеш за ламборгинито? Не, шегувам се - поясни той, когато от изражението на Грант стана ясно, че съвсем няма предвид буквално всичко.
- Човече! - Грант погледна към мурсиелагото. - Не мога да повярвам! Ти каза „без драскотина” и го изпълни!
Дори с понесените леки ожулвания, ламборгинито изглеждаше непокътнато, в лъскавата му боя се отразяваха отблясъците на пожара.
- Да. Обикновено потрошавам всичко, което карам. Май този път съм извадил късмет…
Една тънка струйка бензин от разбития додж стигна до една от горящите кифли.
- Гръм… - започна Еди и блъсна Грант и Ейми на земята, преди огънят да достигне до резервоара.
Доджът експлодира, излетя във въздуха, завъртя се и се стовари върху мурсиелагото.
Еди седна.
- И мълнии.
Грант ахна невярващо при вида на превърнатите в скрап триста хиляди долара. Някой от автобуса отново направи снимка.
- Божичко!
- Имате застраховка, нали? - обади се Ейми.
Той постепенно се успокои.
- Да. Хм. Права сте. И без това не бях сигурен дали този цвят ми харесва.
- Еди!
Еди се изправи и се обърна към Нина.
- О, Боже, добре си!
- Остави ме мен, ти как си?
Те се прегърнаха, след което тя погледна към очуканото такси. Мейси я беше послушала и беше избягала, но в колата имаше още някой. Тя се обърна към Ейми.
- Трябва да извикате линейка. Таксиметровият шофьор е прострелян.
- Май ще ни трябва повече от една - отвърна ѝ Ейми, която вече беше извадила радиостанцията си. - Еди, не знам какво стана тук, но съм сигурна, че ще ми го обясниш. - Тя погледна Нина, след това и Грант. - Както и вие, и вие… По дяволите, ще трябва да арестувам всички в радиус от пет пресечки!
