- Качвай се горе. - Тя натисна бутона за отключване на входната врата и се обърна към Еди. - Ще го обсъдим по-късно.
- Няма какво да обсъждаме - сопна се той. - Тя просто ми помага за нещо, ясно ли е?
- Защо не помоли мен да ти помогна? Нали това се очаква от съпрузите - да си помагат един на друг.
- Става въпрос за съвсем друго нещо.
Нина понечи да го попита за какво точно става въпрос, но на вратата се почука. Тя отвори и видя Мейси, облечена все още с дрехите си от предишната вечер. Еди по инерция я огледа от главата до петите, спечелвайки си намръщен поглед от съпругата си.
- Влез, Мейси - каза тя.
- Благодаря, доктор Уайлд - отвърна тя и влезе в апартамента. - Радвам се, че сте добре.
- Да, аз също. А ти как си? Как е приятелят ти?
- Джоуи? Добре е, само малко понатъртен. Обадих му се, след като си намерих хотел за през нощта. О, ето телефона ви. - Тя го подаде на Нина. - А при вас как мина?
- През по-голямата част от нощта ни разпитваха в полицията, което беше забавно. Между другото, това е съпругът ми - каза Нина, посочвайки Еди. - Еди. Чейс. Който очевидно всеки път оправдава фамилията си31, когато стане въпрос за фусти.
Еди изсумтя раздразнено и се обърна към Мейси.
- Здрасти. Да, аз съм съпругът на Нина - и личен бодигард. За което не получавам кой знае какви благодарности.
- Здрасти. - Мейси небрежно стисна ръката му и също го огледа от глава до пети. Нина се досети какво си мисли - твърде стар, твърде плешив - и се подсмихна.
- И така - каза той, сядайки на дивана, - след като и вие сте тук, може би най-накрая някой ще ми разкаже какво става тук, по дяволите? Защо се наложи заради нещо, което става в Египет, да задигна ламборгинито на Грант Торн и да ви преследвам през половината град?
- Познавате Грант Торн? - попита Мейси. - Много е готин!
- Тук не става въпрос за Грант Торн - обади се Нина, забелязвайки как мнението на Мейси за Еди изведнъж се променя в положителна посока. - А за онези мъже, които те преследваха. Същите от Египет ли са?
- Само онзи с грозната прическа и ужасното сако.
- Аз пък мисля, че е доста яко - обади се Еди, но изведнъж се намръщи при спомена, който изникна в съзнанието му.
- Какво има? - попита Нина.
- Наскоро видях един човек със същото сако… - Челото му се набръчка и той се опита да си спомни. - По дяволите! Не беше само същото сако, и човекът беше същият! Беше на онази среща с последователите на култа, на която ме заведе Грант!
