Операция "Озирис" | страница 57



- Колите стават за прикритие, не за скривалище! - извика Еди на уплашения Грант, когато стрелбата спря. - Не са ли ви научили на това в кинаджийското екшьн-училище? - Той на­дигна глава. Мъжът със сакото от змийска кожа беше изчерпал амунициите, хвърли автомата на земята и извади револверите си. Гологлавият, който лежеше наблизо, се изправи, залитайки, лицето му беше нашарено от рани и драскотини.

- Еди! - извика някаква жена. Той се огледа и видя об­лечената с униформа Ейми да тича приведена към него, следвана от партньора си.

Змийската кожа отново стреля, принуждавайки всички да залегнат. Партньорът му извади пистолет и двамата за­почнаха да отстъпват.

- Какво става тук, по дяволите? - попита Ейми.

- Питай тях! - отвърна той, махвайки с ръка към стрел­ците. - Това са задниците, които искат да убият жена ми!

Още един куршум проби ламарината на таксито и със звън се пръсна в двигателя. Грант извика, а Ейми потръпна.

- Нюйоркска полиция! - извика тя. - Хвърлете оръжията!

В колата се забиха още куршуми, към оглушителните изстрели на револверите се присъедини ритмичното потракване на автоматично оръжие. Двамата мъже не признаваха никакви заповеди. Еди надникна иззад предната броня на таксито и видя, че двамата бързо отстъпват заднешком, след като в стрелбата се включиха и други полицаи. След като един от колегите им беше ранен и имаше заплашени цивил­ни, те нямаше да се поколебаят да ги убият, но Еди искаше поне единият да остане жив, за да каже защо са искали да убият Нина.

Той взе глока и стреля под колата, улучвайки десния гле­зен на гологлавия. Мъжът падна на земята и се разкрещя. С присвити от болка очи се обърна към Змийската кожа.

- Помогни ми!

Онзи отвърна на погледа му и с безизразно лице го про­стреля в главата.

- Боже! - прошепна Ейми. Змийската кожа потърси при­критие зад преобърнатия додж. Тогава осъзна какво се кани да прави Еди. - Не, почакай!

Но Еди вече беше изскочил иззад таксито и тичаше към пикапа с насочен пистолет. Целта му се криеше зад доджа… който не беше по-непроницаем за куршумите от таксито. Прицели се ниско, с надеждата, че ще го улучи в краката и изстреля серия куршуми към кабината на пикапа…

Змийската кожа изскочи и стреля. Но той не се целе­ше в Еди.

Мишената му беше газовата бутилка на количката за хотдог, която се взриви като бомба.

Взривната вълна събори Еди на земята. Когато полицаите се съвзеха от експлозията, Змийската кожа вече се беше отда­лечил по Четирийсет и трета улица и се изгуби сред тълпата.