- Ти дръж телефона! - сопна ѝ се Нина. - Еди, къде се намираш?
- Почти стигнах. Ти къде си?
Таксито приближаваше кръстовището на Трийсет и шеста улица. Нина погледна към колите, които идваха отляво - и зърна яркооранжевата спортна кола, която летеше по Бродуей.
- Еди, ти оранжева кола ли караш?
- Да, защо?
- Току-що те подминах! Тръгвам на север по Шесто!
Еди отвърна нещо, но гласът му беше заглушен от писъка на Мейси:
- Настигат ни!
Шофьорът на пикапа беше ускорил и голямата хромирана решетка се приближаваше застрашително.
Змийската кожа отново се подаваше през прозореца с насочен револвер…
Нина направи отчаян ляв завой по Трийсет и седма улица и точно в този миг един куршум проби вратата ѝ точно над бедрото.
*
Еди чу по телефона характерния звук от удар на куршум. По дяволите!
Трябваше да направи завой, но две полицейски коли се бяха засилили да блокират Бродуей, диспечерите ги бяха предупредили за втората гонка.
А зад него имаше още полицейски коли…
- Дръж се! - извика той на Грант и удари бутона за деактивиране на тракшън контрола. След това натисна съединителя, като завъртя рязко волана с едната си ръка и дръпна силно ръчната спирачка с другата.
Дори и с четирите си задвижващи се колела ламборгинито не можа да се задържи на пътя и се завъртя на сто и осемдесет градуса, докато Еди натискаше педала на газта до пода. Ревът на двигателя беше придружен от скърцането на пушещите колела и мурсиелагото отново се изстреля напред, оставяйки черни следи от гума по асфалта.
Няколко полицейски коли понечиха да му блокират пътя, но бързо се отдръпнаха встрани, когато ченгетата осъзнаха, че той няма намерение да спира. Ламборгинито се стрелна между тях, следвано от двете патрулки.
Гумите му отново намериха сцепление, рязкото подаване на газ му подейства като ритник отзад - колите от насрещното движение панически се разделиха от двете страни на пътя с мигащи фарове и свирещи клаксони. Трийсет и седма улица се приближаваше бързо. Еди намали и се приготви да завие, за да се срещне с Нина…
Очуканото такси изскочи на кръстовището точно пред него.
Той разпозна червенокосата фигура зад волана и времето като че ли забави движението си. Нина завъртя глава към него и отвори уста в беззвучен вик. Ламборгинито се понесе с рев към нея…
Еди стисна здраво волана и натисна педала за газта. Светът светкавично се върна в нормална скорост и ламборгинито прелетя точно пред таксито. Стори му се, че чу писъка на Нина зад гърба си, но той най-вероятно беше продукт на въображението му: собственият му крясък щеше да го заглуши.
