Операция "Озирис" | страница 54




*


Избегнала сблъсъка на косъм, Нина усети замайване от резкия приток на адреналин. Тя погледна в огледалото и видя доджът да се забива в полицейската кола, която пре­следваше Еди. Патрулката се преметна през улицата в облак от натрошени стъкла.

Ударът се отрази дори на доджа; металната решетка пред радиатора хлътна навътре и смачка капака на двигате­ля. Зад него рязко спря една полицейска кола; ченгетата прекратиха преследването на ламборгинито, за да помогнат на колегите си.

- Видяхте ли това? - промълви Мейси, останала без дъх.

- Нямаше как да го пропусна - каза Нина. - Еди!

- Добре ли си? - попита Еди по телефона, който Грант държеше с треперещата си ръка.

- Да! Божичко, едва не те ударих!

Той зави на запад и пое по Трийсет и девета улица.

- Тръгни към Таймс скуеър - аз ще застана зад теб и ще ги блокирам.

- Еди, един от тях има автомат!

- Остави ме аз да се тревожа за автомата - ти просто не сваляй крака си от педала за газта!

Грант примига.

- За какво ще се тревожиш?

Но се оказа, че Еди има друг проблем. Точно пред него някакъв камион влизаше на заден ход в един склад и блоки­раше цялата улица. Той рязко натисна спирачка и ядосано натисна клаксона.

- Мамка му! Какво ще бъде следващото - двама, носе­щи прозорец?

Камионът се премести малко; Еди профуча край него и даде газ към кръстовището на Седмо авеню.

Таксито на Нина прекоси кръстовището и се отправи на север. Само ако успееше да се откъсне от пикапа…

Осакатеният додж профуча с рев пред него, точно кога­то направи завоя.

- По дяволите! - Той се лепна за него, широката черве­на задница на пикапа не му даваше никаква видимост. От двете им страни прелитаха размазани фарове. Също като Бродуей, движението по Седмо авеню беше еднопосочно, в посока на юг.

Грант се сви уплашено в седалката, когато един бус про­фуча опасно близо до мурсиелагото.

- Никога няма да успеем да го изпреварим!

- Какви ги говориш - възрази Еди. - Това е шибано ламборгини! - Той превключи скоростите…

И натисна педала за газта.

Отляво имаше дупка в трафика - малка, но точно колко­то му трябваше. Може би…

Ламборгинито се устреми напред, прелетя покрай доджа с триумфален рев и се върна в платното си пред него. Еди натисна спирачката. Изненадан, шофьорът на пикапа също намали и започна да се движи на зиг-заг, докато не осъзна, че има предимство в теглото и може просто да изхвърли лам­боргинито от пътя.

Еди отново ускори, достатъчно, за да държи пикапа на разстояние. Видя как таксито на Нина се откъсва напред и се отправя към Таймс скуеър - стоповете му бяха единстве­ните червени светлини сред морето от бели фарове.