Операция "Озирис" | страница 54
*
Избегнала сблъсъка на косъм, Нина усети замайване от резкия приток на адреналин. Тя погледна в огледалото и видя доджът да се забива в полицейската кола, която преследваше Еди. Патрулката се преметна през улицата в облак от натрошени стъкла.
Ударът се отрази дори на доджа; металната решетка пред радиатора хлътна навътре и смачка капака на двигателя. Зад него рязко спря една полицейска кола; ченгетата прекратиха преследването на ламборгинито, за да помогнат на колегите си.
- Видяхте ли това? - промълви Мейси, останала без дъх.
- Нямаше как да го пропусна - каза Нина. - Еди!
- Добре ли си? - попита Еди по телефона, който Грант държеше с треперещата си ръка.
- Да! Божичко, едва не те ударих!
Той зави на запад и пое по Трийсет и девета улица.
- Тръгни към Таймс скуеър - аз ще застана зад теб и ще ги блокирам.
- Еди, един от тях има автомат!
- Остави ме аз да се тревожа за автомата - ти просто не сваляй крака си от педала за газта!
Грант примига.
- За какво ще се тревожиш?
Но се оказа, че Еди има друг проблем. Точно пред него някакъв камион влизаше на заден ход в един склад и блокираше цялата улица. Той рязко натисна спирачка и ядосано натисна клаксона.
- Мамка му! Какво ще бъде следващото - двама, носещи прозорец?
Камионът се премести малко; Еди профуча край него и даде газ към кръстовището на Седмо авеню.
Таксито на Нина прекоси кръстовището и се отправи на север. Само ако успееше да се откъсне от пикапа…
Осакатеният додж профуча с рев пред него, точно когато направи завоя.
- По дяволите! - Той се лепна за него, широката червена задница на пикапа не му даваше никаква видимост. От двете им страни прелитаха размазани фарове. Също като Бродуей, движението по Седмо авеню беше еднопосочно, в посока на юг.
Грант се сви уплашено в седалката, когато един бус профуча опасно близо до мурсиелагото.
- Никога няма да успеем да го изпреварим!
- Какви ги говориш - възрази Еди. - Това е шибано ламборгини! - Той превключи скоростите…
И натисна педала за газта.
Отляво имаше дупка в трафика - малка, но точно колкото му трябваше. Може би…
Ламборгинито се устреми напред, прелетя покрай доджа с триумфален рев и се върна в платното си пред него. Еди натисна спирачката. Изненадан, шофьорът на пикапа също намали и започна да се движи на зиг-заг, докато не осъзна, че има предимство в теглото и може просто да изхвърли ламборгинито от пътя.
Еди отново ускори, достатъчно, за да държи пикапа на разстояние. Видя как таксито на Нина се откъсва напред и се отправя към Таймс скуеър - стоповете му бяха единствените червени светлини сред морето от бели фарове.