Писъкът не беше на Нина.
- Кой е с теб?
- Един човек от АСН и таксиметровия шофьор - той е ранен!
- Защо не се обадиш за линейка? - дочу се сподавен от болка, но гневен мъжки глас.
Еди стисна безсилно юмруци. Намираше се твърде далеч, за да ѝ помогне - можеше единствено да ѝ предложи съветите си.
- Обади ли се на ченгетата?
- Да, опитваме се да стигнем до участъка.
Той погледна Грант и в главата му започна да се оформя една идея.
- Ще ти звънна след малко - каза той. - Просто стой далеч от тях!
Той прекъсна разговора и изтича до масата на Грант.
- Аз също сам правя каскадите си - хвалеше се актьорът пред една ококорена млада жена. - Нали се сещате във „Взривоопасен” как тичам по една цистерна, която се взривява? Това наистина съм аз.
Пропусна да отбележи компютърно генерираните огнени топки и обезопасителното въже, което беше дигитално изтрито от кадрите, но Еди реши да не я осветлява по въпроса. Вместо това протегна ръка.
- Господин Торн, трябва ми жетона за паркинга.
Грант го погледна объркано.
- Какво?
- Жетона за паркинга. Дайте ми го.
Актьорът го гледаше озадачено. Единият от приятелите му се изправи и се ухили пиянски.
- Хей, господин Бодигард, какво ще кажеш да се омиташ оттук и да ни оставиш наса…
Само след миг ръката му се оказа извита зад гърба, а бузата му - притисната към масата. Грант примига.
- Жетона! - отсече Еди. - Веднага.
- Ъ-ъ-ъ… какво правиш? - попита Грант, докато ровеше в джоба си.
Еди блъсна приятеля му и грабна жетона.
- Трябва ми колата ви - каза той, докато бързаше към стълбите. Останалите гости на ВИП салона не знаеха как да реагират на случилото се.
- Пич, направо си уволнен! - извика Грант, скочи от мястото си и хукна след него. - Няма начин да ти позволя да вземеш колата ми! Няма начин!
- Има - отвърна Еди. Той хукна надолу по стълбите, като си проправяше път през тълпата. Зад него се разнесоха гневни викове, но щом тълпата осъзна, че сред тях има холивудска звезда, веднага се струпа около него като привлечена от магнит.
Еди изскочи на улицата и хвърли жетона заедно с една петдесетачка на момчето, което паркираше колите.
- Колата на господин Торн. Бързо. - Служителят пъхна парите в джоба си и каза нещо по уоки-токито си. Еди потропа нетърпеливо с крак. Не след дълго Грант щеше да успее да се измъкне от тълпата.
Телефонът му иззвъня.
- Нина! Какво става?
- Още ни преследват!
- Ще дойда колкото се може по-бързо!
- И колко бързо ще е това?
Той чу рева на двигателя на ламборгинито от паркинга.
