- Много.
Отиде до завоя и погледна към паркинга. Колата се спускаше надолу по рампата. Хайде де, размърдай се! Грант щеше да излезе всеки момент навън.
Мурсиелагото излезе от гаража и фаровете му блеснаха над лъскавата оранжева кожа. Колата спря пред ВИП входа, шофьорската врата се вдигна нагоре. Еди извади още една петдесетачка, за да примами момчето по-бързо навън…
- Хей! - Грант изтича на тротоара, разблъсквайки феновете си. - Спрете го! Това е моята кола!
Момчето още не беше станало от мястото на шофьора. Биячът, който на идване се беше подиграл с ръста на Еди, се втурна към него.
- Добре, почакай…
Еди го ритна с коляно в слабините и щом онзи се присви напред, той заби юмрук в лицето му, запращайки го в ръцете на колегата му. Двамата мъже се изтъркаляха на тротоара, оплитайки се в кадифеното въже. Клъбърите веднага съзряха възможността и хукнаха към входа, настана пълна анархия.
Еди измъкна смаяното момче от колата, хвърли го върху биячите, вмъкна се в колата и спусна вратата. Превключи на скорост и тъкмо понечи да потегли, когато Грант изскочи пред колата и удари с ръце по капака ѝ.
- Няма да ми вземеш колата, човече!
Еди даде газ и колата леко скочи напред. По лицето на Грант премина страх, но той не помръдна от мястото си. Еди реши да смени тактиката, погледна в тясното огледало за обратно виждане, за да провери дали отзад има някой, превключи на задна скорост и рязко потегли.
Грант едва не падна на земята, но успя да запази равновесие. Щом Еди спря, той изтича до колата и отвори пасажерската врата.
- Какво правиш, по дяволите?
- Някой се опитва да убие жена ми! - извика Еди. - Трябва бързо да стигна при нея - така че или влизай, или се махай от пътя ми!
Грант избра първото и лицето му отново придоби озадачено изражение.
- Пич? Сериозно ли?
- Сериозно!
- По дяволите, пич, няма начин! Хайде тогава, да вървим да я спасяваме! - Леката усмивка на лицето му подсказваше, че вече си се представя като истински герой в реалния живот. - Какво чакаш? Да тръгваме!
Еди си спести саркастичния коментар. Вместо това подкара колата по-далеч от клуба, с адски рев на дванайсетцилиндровия ѝ двигател.
*
Нина се извърна. Доджьт все още беше зад тях и се приближаваше застрашително, докато двете коли се провираха между автомобилите на Трето авеню. Пикапът беше много по-голям от таксито, не беше съвсем подходящ за улиците на Ню Йорк, но пък беше и много по-мощен - както и по-добре поддържан. Фордът вече звучеше така, сякаш няколко много важни части са се разглобили и дрънчат из скоростната кутия.
