Операция "Озирис" | страница 45

- Не линейка, полицията! Ох! - Нина извика стресна­то, когато друго такси рязко наби спирачки пред нея. Тя бързо завъртя волана, но въпреки това закачи задната му броня и я откърти. Разгневени шофьори надуха клаксони­те си. - По дяволите! Извинявайте - обърна се тя към из­плашения таксиджия.

Порови в чантата си за телефона, опитвайки се управлява колата с една ръка. Свистящите гуми и ярките фарове в огледа­лото за обратно виждане ѝ подсказаха, че доджьт също е пре­сякъл кръстовището. Тя намери телефона си и го подаде назад.

- Ето!

Мейси набра 911 и бързо описа на оператора ситуация­та, в която се намираха, докато Нина криволичеше между колите, опитвайки се да стои колкото се може по-далеч от преследвачите им.

- Полицаят каза да караме към Двайсет и първа улица - обяви Мейси, след като приключи с разговора. - Те ще ни посрещнат там.

- Освен ако тези задници не ни пипнат първи. - Въпре­ки усилията ѝ, доджът непрекъснато скъсяваше дистанция­та. Мейси ѝ подаде телефона, но Нина я възпря. - Недей! Прегледай телефонните ми номера и набери Еди.

- Кой е Еди?

- Съпругът ми.

- Сега не е най-добрият момент да му кажете, че ще закъснеете за вечеря!

- Просто се обади, умнице! Той знае как да ни измъкне от тази ситуация! - Двамата с шофьора се спогледаха тре­вожно, докато таксито прелетя през следващото кръстови­ще. - Поне се надявам да е така.

*

Еди от пръв поглед не хареса приятелите на Грант - два­ма дългурести близнаци, които максимално се възползваха от приятелството си с кинозвездата. Но той си замълча, до­като те опипваха оскъдно облечените момичета, които лес­но биваха убеждавани да се присъединят към тях във ВИП салона. Усамоти се в единия ъгъл и се съсредоточи върху работата си, която се състоеше в това да прогонва досадни­ците и ненормалниците, които досаждаха на клиента му. Досадниците и ненормалниците, които той искаше да са с него, не бяха проблем на Еди.

Телефонът му иззвъня. Нина. Докато беше на работа, не биваше да приема лични разговори. Но Грант едва ли щеше да забележи - беше зает да брои с език зъбите на поредното си завоевание.

- Здрасти, скъпа. Какво става?

- Някой се опитва да ме убие!

Не беше сигурен дали не се шегува. Струваше му се, че се обажда от кола.

- Къде си?

- В Ийст вилидж, някъде около Двайсет и първа.

Мамка му! Това беше на другия край на Манхатън, поне стотина пресечки.

- Колко са лошите? Въоръжени ли са?

- Поне трима! И са въоръжени! - В слушалката се чу сви­рене на гуми, последвано от силен писък и гневни клаксони.