Тя превключи на скорост и даде газ.
Гумите изскърцаха, преди да зацепят и таксито да се отлепи от мястото си. Това беше един от последните коли форд краун викториас, които сформираха някогашната таксиметрова флотилия на Ню Йорк, и които постепенно биваха изоставяни за сметка на новите, почисти хибридни автомобили. Според Нина колата би трябвало отдавна да е излязла в пенсия, скоростната ѝ кутия тракаше и скърцаше през цялото време.
Ала в каквото и състояние да се намираше, пак щеше да изпревари тичащ човек.
Но не и куршумите му.
- Наведи се! - Мейси отново залегна на седалката, а в корпуса на таксито се забиха още куршуми. Един профуча над главата ѝ и отскочи от бронираната преграда, разделяща предните от задните седалки, като остави белег върху плексигласа.
- Таксито ми! - проплака шьофорът, забравяйки за миг болката в ръката си. Той се надигна със стиснати зъби, свали ръката си от раненото рамо… и включи брояча.
Нина го погледна.
- Шегувате се!
- Няма безплатни курсове! - изсъска той. - Сега ме закарайте в болницата!
Отзад се разнесе нов звук - не от стрелба, а от скърцане на гуми, когато един голям червен пикап „Додж Рам” поднесе на пътя и спря. Гологлавият мъж се появи от уличката и скочи в него, а стрелецът със сакото от змийска кожа хвърли един поглед към отдалечаващото се такси, прибра празните си оръжия в кобурите и хукна към задната врата на пикапа. С могъщ рев на осемцилиндровия си двигател доджът се впусна в преследване.
Нина изведнъж се сети, че и по-рано е виждала пикапа - пред апартамента си. Преследвачите им бяха разбрали, че Мейси се опитва да се свърже с нея… и я бяха проследили с надеждата, че тя ще ги отведе при плячката им.
- Забрави за болницата - обади се Мейси. - Отиваме в полицията! Къде е най-близкият участък?
- Не знам - отвърна шофьорът. Двете жени го погледнаха невярващо. - Живея тук само от три седмици!
- Знаете ли къде се намира? - обърна се Мейси към Нина.
- Ами… не.
- Нали казахте, че сте живяла тук!
- Никога не ми се е налагало да ходя там - Ню Йорк не е чак толкова опасен! Обикновено. - Нина изпревари два автомобила, които бяха спрели на червен светофар и направи рязък завой на север. - Мисля, че има един на Двайсет и първа улица.
Мейси погледна към уличните знаци.
- Това е чак след десет пресечки! Имате ли телефон? Ще се обадя на 911!
- Да - обади се шофьорът и кимна с глава. - Да, повикайте линейка, добра идея!
Трафикът беше ужасен. Като натискаше клаксона, Нина премина в насрещното платно, за да изпревари един боклукчийски камион, и едва не се блъсна в идващата срещу нея кола. Мейси залитна назад и повлече със себе си счупеното предпазно стъкло.
