- Здравейте, приятели! - Гласът на водача на култа прогърмя над приветствените викове. - Радвам се, че виждам толкова много от вас тук! Нека светлината на Бога-слънце Ра ви благослови!
- Нека духът на Озирис те пази и ти даде сила! - пропя тълпата в отговор. Дори Грант се включи в поздрава, макар че несъзнателно размени местата на „пази” и „даде сила”.
Лицето на Озир грейна и той тръгна към сградата, разговаряйки по пътя със своите последователи. Еди не можа да не забележи, че лъвския пай от вниманието му се полагаше на привлекателните жени.
Междувременно от лимузината излезе друг мъж, който остана почти незабелязан от тълпата - мрачната му физиономия веднага се открои сред усмихнатите лица на посрещаните, а третият мъж, който се появи след него, накара Еди да застане нащрек. Ако се съдеше по чертите на втория мъж, това сигурно беше някой роднина на Озир - брат може би? - но веднага ставаше ясно, че водачът на култа е бил благословен едновременно от генетичната лотария и от самия живот. Изсеченото, слабо лице на втория беше белязано от изгаряне на дясната буза. От друга страна, жилавият му компаньон, с мазна коса на прическа в стил осемдесетте години и сако от змийска кожа, приличаше на селяндур, но стегнатата му стойка веднага подсказа на Еди, че пред него стои бивш военен.
Озир стигна до вратата и видя, че Грант го чака там.
- О, господин Торн! - Той хвана ръката на актьора и здраво я разтърси. Сред тълпата проблеснаха светкавици на фотоапарати; двамата мъже инстинктивно се обърнаха към тях с широки усмивки на лицата. - Радвам се, че най-после се срещнахме.
- Чувствата ни са взаимни, господин Озир - отвърна Грант.
- Моля ви, наричайте ме Халид. Имам чувството, че вече ви познавам от филмите ви.
Грант се ухили, поласкан.
- Наистина ли? Страхотно! Опитах се да гледам някои от вашите, но се намират малко трудно в Нетфликс. Но пък гледах „Озирис и Сет”. Бяхте невероятен в него.
Озир махна скромно с ръка.
- Трябва да посетите централата на „Храма на Озирис” в Швейцария, там ще ви покажа останалите. Заповядайте, когато пожелаете; вратата ми винаги е отворена за вас. Но актьорската професия е вече зад гърба ми - имам ново призвание. И толкова се радвам, че вие - той се обърна към тълпата - всички вие сте избрали да ме последвате в това невероятно пътуване. Вече сме десетки хиляди, пръснати сме по цял свят и броят ни непрекъснато ще расте, щом нови и нови открият, че истинското безсмъртие може да бъде намерено само чрез учението на Озирис. Всички ще живеем вечно! - Той протегна ръце към небето и тълпата отново изрева ликуващо.
