Брат му нетърпеливо даде някаква заповед и пазачите отблъснаха хората назад. Един от тях отвори вратата и докато Озир и придружителите му влязоха вътре, мъжът със сакото от змийска кожа погледна презрително Еди.
Грант стигна до вратата, но се поколеба, щом забеляза, че Еди не върви след него.
- Какво има?
- Не си падам по такива мероприятия. Вие вървете; аз ще ви изчакам тук.
- Не, човече, ела с мен. Чуй какво има да каже - това ще промени живота ти. Ще можеш да преобърнеш процеса на стареене, отново ще изглеждаш на трийсет!
- Аз съм на трийсет - отвърна ледено Еди.
- Наистина ли? Господи боже. Не се обиждай, пич, просто изглеждаш доста… обрулен. - Осъзнавайки, че думите му няма да убедят бодигарда, Грант се примири: - Добре де… изчакай ме тук. Да.
- Забавлявайте се, господин Торн - отвърна Еди, докато Грант влизаше вътре. Поклати глава и леко се усмихна. Работодателят му беше живото доказателство, че някои хора са готови да повярват на всичко.
Поне „Храмът на Озирис” изглеждаше напълно безобиден, шантав култ.
*
Няколко часа по-късно Еди се прибра у дома.
- Как мина в ООН? - попита той, щом влезе в апартамента. После забеляза празната бутилка вино. - Ох.
- Мина наистина ужасно - отвърна намръщено Нина. Няколко часа по-рано се беше обадила на Хогарт и мисълта, че трябва да преразказва отново спора си с Ротшилд я ядоса. - Нищо не успях да постигна, а Морийн се държа като истинска кучка; накрая ме накара да се чувствам ей толкова голяма. - Тя протегна треперещата си ръка към него и разтвори палеца и показалеца си на един сантиметър един от друг. - Не трябваше въобще да ходя. Нямаше да отида, ако не ме беше накарал.
- Не съм те карал - възрази Еди.
- Напротив! Със същия успех можеше да ме занесеш там на гръб!
Той поклати глава.
- Господи! Ротшилд те е ядосала, защо си го изкарваш на мен?
- Защото ти си тук! - извика тя. - Направо да не повярва човек.
- О, за Бога! - въздъхна Еди. - Престани. Бях на работа! Вчера ти предложих да поговоря с Чарли, а ти ми каза да не го правя.
Споменаването на Чарли я подсети нещо.
- Къде беше тази сутрин? Опитах се да ти се обадя, но не ми вдигна.
- Защото работех. Когато съм на работа, не мога да провеждам лични разговори. Знаеш го много добре.
- Но когато ти се обадих, не беше на работа. Чарли ми звънна - не можел да се свърже с теб и попита дали знам къде си.
Той се поколеба, смутен.
- Кога е било това?
- След като излязох от ООН. Някъде към един и половина.
