- Да, да, чудесно. Но, знаеш ли, това е голяма работа. По-голяма от наградите „Пийпълс чойс”.
Еди предпочете да запази мнението си за себе си. Нюйоркската „църква” на Храма на Озирис всъщност беше внушителна сграда в Ийст Мидтаун, с неонова табела над входа, представляваща египетско око, затворено в триъгълник, който сигурно символизираше пирамида. Но докато сградата не беше нещо забележително, тълпата отвън беше същата като край червения килим в нощта на Оскарите.
- Много хора - каза той. Неколцина мъже в ушити по поръчка тъмнозелени блейзъри прочистиха терена, за да може кадилакът да мине.
- Много популярна религия, човече. Та кой не иска да живее вечно?
- Зависи с кого живееш. - Лимузината спря. - Искате ли да изчакам в колата?
- Не, ела с мен, поогледай се. Може пък да решиш да се присъединиш.
Този път Еди успя да сдържи саркастичния си коментар. Той излезе от лимузината и отвори вратата на Грант. Щом звездата се появи, тълпата го посрещна ентусиазирано.
- Здравейте, здравейте! Радвам се да ви видя - извика Грант, показвайки мегаватовата си усмивка, която му беше помогнала да печели по десет милиона долара на филм.
Мъжете в зелено го обградиха в кордон и той тръгна към входа, ръкувайки се с почитателите си и позирайки за снимки. След като лимузината се отдалечи, Еди внимателно огледа тълпата, търсейки някакви признаци на заплаха, но като че ли всички се държаха прилично. Той побърза да ускори крачка, повеждайки Грант към входа.
Скоро се разбра, обаче, че не кинозвездата е днешната атракция. От сградата излязоха още хора и вълна от облечени в тъмнозелени блейзъри мъже се устреми като снегорин през тълпата, разчиствайки тротоара. Някой извика:
- Това е Озир! - Тълпата се обърна като един, за да посрещне пристигащата дълга лимузина.
Ако Грант беше посрещнат с ентусиазъм, то сегашното приличаше на истерия. На Еди му стана много забавно, когато протегнатата към Грант ръка, която той се канеше да стисне, изведнъж изчезна, оставяйки го с изражение на изненада и обида на лицето. Охраната застана от двете страни на вратата на лимузината.
Халид Озир излезе навън.
Щом го зърна, Еди веднага усети в него онова специално качество, притежавано от малцина щастливци - природна могъща харизма, която прозираше през увереността, с която се движеше, и неустоимия блясък в очите. Еди предположи, че мъжът е на около четирийсет години, макар да имаше вътрешното усещане, че Озир е много по-възрастен, отколкото изглежда. И докато Грант беше просто филмова звезда, човек, постигнал статуса си благодарение на добрия си външен вид, скромен талант и отличен агент, Озир приличаше повече на филмова легенда, някой, който щеше да засенчва поколение след поколение млади таланти. Еди погледна към клиента си. На лицето на Грант беше изписана смесица от сляпо възхищение и мъничко завист.
