- Цяла седмица? - вдигна вежди Еди. - Впечатлен съм.
Грант като че ли не забеляза сарказма му.
- Трябва да си добър, за да се задържиш на върха. - Те продължиха да вървят по Пето авеню, като актьорът не спираше да привлича вниманието на околните чак докато стигнаха до Харман. За голямо облекчение на Еди, всички се оказаха почитатели на звездата.
*
- Здрасти! - каза Еди, щом влезе в апартамента. - Как е положението? - повиши глас той, за да надвика звука на телевизора.
Отговори си сам, щом зърна полупразната бутилка вино на масата.
- И по-добре съм била - отвърна Нина.
- Много пиеш - смъмри я той, докато закачаше якето на закачалката. - Защо си надула така телевизора?
- Защото е по-добре да слушам него, отколкото разни плачещи бебета, караниците на семейство Локхърн или надутата до дупка музика на онзи маймуняк от долния етаж. Мразя този апартамент. - Тя притисна крака към гърдите си и облегна брадичката на коленете си. - Мразя тази сграда. Мразя този квартал. Мразя цялото проклето предградие! - Блисвил, Куинс, беше вклинен между магистралата Лонг Айлънд, едно гробище и малка мръсна река, покрай която се издигаха порутени индустриални сгради, и носеше възможно най-неподходящото име на света21.
Еди намери дистанционното и намали звука.
- Стига де, Куинс не е чак толкова зле. Вярно, че не е Манхатън, но поне се намира в Ню Йорк. - Той се опита да се пошегува: - Можеше да е по-зле; можеше да ни се наложи да се преместим в Ню Джърси.
Шегата не се получи.
- Никак не е смешно, Еди - изръмжа Нина. - Животът ми е пълна гадост. - Тя погледна към писмото, което лежеше на масата. - Тази сутрин получих поредния отказ, който мога да прибавя към останалите сто и седемнайсет. С кариерата ми е свършено: Далтън и останалите копелета се погрижиха за това. Направиха ме за смях! Всеки път, когато изляза навън, имам чувството, че хората ме гледат и си мислят: „Хей, това е оная луда кучка, дето реши, че е намерила Райската градина”. Никой не ме взима на сериозно.
- На кого му пука какво мислят хората? - изфуча Еди. - Не ги познаваш, повече едва ли ще ги видиш, какво ти пука? Днес някакъв смотаняк от Пето авеню се подигра на Грант, но това въобще не му развали деня. Или живота.
- Между мен и него има разлика, Еди - каза Нина. - Той е кинозвезда милионер. Аз съм… Аз съм едно нищо.
- Недей - рече твърдо Еди. - Не започвай пак. Ти не си “нищо” и го знаеш много добре. Освен това се погрижихме за президента Далтън. Съсипахме го. Трябваше да подаде оставка, вече нищо не може да ни направи.
