- И без това направи достатъчно. - Последва продължителна въздишка, на лицето ѝ отново се изписа отчаяние. - Повече никога няма да работя като археоложка.
- Напротив, ще работиш.
- Няма, Еди.
- Мили Боже, нали аз трябваше да бъда песимистът тук! - Той отвори хладилника и видя празно място там, където би трябвало да има бутилка. - Купи ли мляко?
- Не, забравих.
- Какво? - Той затвори с трясък вратата. - Как така си забравила? Нали ти оставих бележка.
- Не съм излизала навън.
- Не си… - Той разпери ръце. - Има магазин зад ъгъла, но ти не можеш да си вдигнеш задника и да се разходиш дотам, защото трябва по цял ден да седиш тук, обзета от апатия, и да гледаш телевизия?
- Не ме е обзела апатия - отвърна Нина и в очите ѝ проблесна гняв. - Да не мислиш, че тази ситуация ми е приятна!
- Знам, че на мен не ми е приятна.
Тонът на гласа му не ѝ хареса.
- Какво би трябвало да означава това?
- Означава, че не искам да виждам жена си депресирана!
- И какво очакваш да направя? - отвърна тя и се изправи. - Отнеха ми всичко. - Тя махна с ръка към телевизора, където се появи поредната реклама на откриването на Великия сфинкс. - И сега разни търсачи на сензации ми натриват носа. Това не е истинска археология, това са циркаджийски номера! И аз не съм единствената, която мисли така. Роджър Хогарт се обади. Мислел да отиде в ООН и да каже на Морийн Ротшилд какво мисли, но е възпрепятстван, така че ме помоли аз да отида вместо него.
- А ти какво му каза?
- Казах “не”, разбира се.
- Какво? - Нина не за пръв път му се оплакваше от египетските разкопки и на него му беше писнало от тях. - По дяволите, Нина! Щом те дразни толкова много, защо не направиш нещо по въпроса?
- Какво например?
- Например да кажеш на Морийн Ротшилд, че от нея нищо не става! Спри да се самосъжаляваш и да ми се оплакваш всеки път, когато пуснат проклетата реклама. Оплачи се на нея! Имаш възможността, иди в ООН и кажи на тая стара чанта право в очите какво мислиш за цялата тази простотия!
- Добре - сопна му се Нина, с надеждата, че ще го накара да млъкне и ще ѝ се махне от главата. - Ще се обадя на Роджър и ще му кажа, че съм си променила мнението.
- Хубаво! Най-после! - Той се отпусна тежко на дивана до нея и пружините изскърцаха. След няколко мълчаливи секунди я погледна. - Извинявай, не исках да се ядосвам. Изобщо не обичам да те виждам такава.
- И аз мразя да се виждам такава - отвърна тя и се премести до него. - Просто…
