Операция "Озирис" | страница 21
- Разбира се - отвърна Грант. - Пич, ще ни направиш ли тази услуга? - Еди взе телефона и направи няколко снимки на трите мацки, накачулили актьора. Резултатът като че ли ги задоволи, поблагодариха на Грант, преди да си тръгнат и веднага започнаха да разпращат снимката на приятелките си.
Звездата ги изпрати с поглед, кимайки одобрително, докато ги оглеждаше.
- По дяволите. Трябваше да им взема телефоните, да видя дали няма да искат да отидем в някой клуб…
- Хей! - обади се някой. Те се обърнаха и видяха двама мъже; единият беше облечен с тениска с яка, на около двайсет и няколко години, набит, с обилно намазана с гел коса, а другият, по-дребен и по-невзрачен, надничаше иззад гърба му. - Ти си Грант Торн, нали?
Щом зърна подигравателната усмивка на лицето му, Еди веднага разбра какво ще последва; щяха да обидят клиента му. Мъжът възнамеряваше да впечатли приятеля си и двамата щяха да се сдобият с история, с която да се хвалят по баровете години наред. Еди се приближи до актьора, докато той отговори:
- Да?
- Нищо не става от теб, човече. - Усмивката му се разшири. - Гола вода си. Последния ти филм, „Взривоопасен”… Пълен провал. Свалих си го от един пиратски тракер и мисля, че трябва да ми платиш, че съм го гледал. - На лицето на Грант беше замръзнала фалшива усмивка. - Ще ти кажа и още нещо - продължи мъжът, доволен, че е успял да го раздразни. Вдигна ръка, готов да го мушне в гърдите.
Еди пристъпи напред.
- Свали си ръката, приятел - каза той със спокоен, но леден шас. Тениската се накани да го блъсне, но ръката му застина във въздуха под заплашителния поглед на англичанина.
- Защо, ще ми направиш ли нещо? - попита той.
- Само ако ти го искаш.
По лицето на младежа се изписа несигурност и той отстъпи назад, следван от приятеля си.
- Виж ти, як мъж, а се крие зад бодигарда си - извика той, докато се отдалечаваше. - Смотан си, Торн!
- Педал! - смутолеви приятелят му.
Еди не свали поглед от тях, докато не се отдалечиха на безопасно разстояние от клиента му, след което се обърна към актьора.
- А техните номера искате ли ги?
Грант поклати глава объркано.
- Мили боже, какви хора. Никакво уважение. Благодаря, човече.
- Това ми е работата, г-н Торн - отвърна Еди, свивайки рамене.
- Така е. - Двамата отново тръгнаха по тротоара. - Разбира се щях и сам да се справя с тях. - Еди тихо изсумтя. - Не, пич, наистина! Преди да започна снимките на „Gale Force”, изкарах един курс - нещо като екшън кино-училище? Цяла седмица ни обучаваха да стреляме, да караме бързо и тренирахме Крав Мага11. Жестоко беше.