- Това не е обичайният ви избор - отбеляза Еди. Макар костюмите на прочутия шивач да бяха също толкова скъпи, те бяха доста по-консервативни.
- Трябва ми нещо официално за утре, пич - обясни Грант. - Не се случва всеки ден да се срещам с религиозни лидери!
Еди повдигна вежда; нищо от онова, което беше виждал, не подсказваше, че подопечният му има нещо общо с религията.
- Не знаех, че папата е в града.
- Не е папата, пич. Нещо по-добро от това! Пристигна моят човек, Озир!
- Кой?
- Халид Озир! Нали се сещаш, Храмът на Озирис?
- За култа ли говорите?
За пръв път, откакто се познаваха, Еди усети обида в гласа на Грант.
- Пич, това не е никакъв култ! Това си е истинска религия, която промени живота ми. Искаш ли да останеш млад завинаги? Те могат да ти помогнат да го постигнеш. - Той посочи загорялото си, скучно красиво лице. - Аз съм на двайсет и девет, нали? Но не съм остарял нито ден, откакто навърших двайсет и седем. Какво по-добро доказателство от това, пич?
- Сигурно сте прав - отвърна Еди със сериозна физиономия. Грант изглеждаше успокоен. - Значи тази… религия. Скъпа е, нали?
- Не, не! Не се занимават с изнудване. Даваш, колкото поискаш. И от теб зависи дали ще си купуваш от техните неща.
- Неща?
- Нали се сещаш, които ти казват как да следваш пътя към вечния живот. Книги, дивидита, диетични добавки, бутилки с истински египетски пясък, онези страхотни малки пирамидки, които изпълват с енергия въздуха в стаята.
- Ясно - рече Еди, убеден в целите на култа.
- Ще се видим утре - имам лична ВИП покана. Не ме предупредиха предварително, но нямам никакво намерение да я пропусна. Да се срещна с Озир е все едно… все едно някой обикновен човек да се срещне с мен. О, Боже! Ще бъде толкова яко!
- Като говорим за обикновените хора… - каза Еди като потисна сарказма си, забелязвайки три млади жени, които нададоха въодушевени писъци при вида на кинозвездата. Той застана пред Грант, за да им попречи да се доберат до него.
- Мисля, че ще се справя с това, пич - рече Грант и се ухили. Еди отстъпи настрани, но остана нащрек, докато те се приближаваха. - Здравейте, дами! Как сте?
Едното момиче като че ли се задушаваше, правеше си вятър с малката си чантичка „Гучи”, докато останалите засипваха Грант с похвали за последния му филм - по-точно за сцената, в който беше облечен единствено с бански костюм.
- Може ли да се снимаме с вас? - попита едната, изваждайки скъп телефон от чантата си.
