Охранителят беше прескочил решетката. Кротала се приземи до него. Още хора тичаха по алеята над храма. Мейси ускори ход, разблъскайки тълпата в отчаяния си стремеж да се добере до изхода. На портала стояха двама мъже с белите униформи на туристическа полиция, но явно още не бяха уведомени за преследването. Хайде, движение…
Кротала и охранителят се затичаха. Охранителят изкрещя на полицая и онзи се огледа. Някои от туристите направиха същото, спирайки, за да видят причината за суматохата.
Пролуката се разшири. Мейси се възползва и премина през портала, преди някой от полицаите да успее да реагира. В момента, в който единият от тях тръгна след нея, тя вече беше изминала половината разстояние до тъмната алея между най-близките постройки. Тя тичаше сред сенките. Достигна до кръстопът и пое надясно, във вътрешността на лабиринта. Зад гърба ѝ отекваше тракането на стъпки. Наляво, отново надясно. Дано да не е глуха уличка, дано да не е…
Ниска, тясна пролука в една от стените точно преди пресечката. Ръководена от някакъв див инстинкт, Мейси се промуши през нея. Озова се в малък двор зад някаква къща, слабо осветен от прозореца горе. Единственият друг изход беше вратата на самата къща.
Тя се притисна към стената с разширени от страх очи, докато стъпките се приближаваха - после отминаха, забавяйки се на пресечката. Дотичаха още мъже. Трак-трак. Кротала. Тя сдържа дъха си. Ако някой от тях забележеше пролуката…
Но преследвачите ѝ продължиха нататък, разделяйки се при всяка от алеите. Шумът от стъпките им бързо заглъхна в нощта.
Мейси се свлече, дишайки тежко.
*
Тя остана в двора почти двайсет минути, за да е сигурна, че никой няма да е наблизо, когато изпълзи от дупката си. Алеята беше празна, безмълвна. Мейси се ориентира за местоположението си и навлезе във вътрешността на квартала.
След десетина тревожни минути достигна до малък площад. От едно кафене в далечния край се чуваше приглушена музика, но тя се интересуваше само от очуканата жълта кутия на уличния телефон наблизо. Огледа внимателно улицата, претършува джобовете си за останали дребни монети, после се обади.
- Мейси? Ти ли си? - Бъркли звучеше дори по-ядосано от преди.
- Да - отвърна тя тихо. - Те смятат да ограбят Залата на летописите! Има друг тунел, копаят…
Той изобщо не я изслуша.
- Мейси, върни се тук и се предай на полицията веднага.
- Какво искате да кажете с това да се предам? Аз не съм…
- Доктор Хамди е съгласен да не повдига обвинение за нападение, но само ако се предадеш и върнеш парчето, което си задигнала.
