- Какво парче? - възрази Мейси объркано. - Не съм задигала нищо!
- Мейси, доктор Хамди и господин Гамал са те видели да отчупваш парче от Сфинкса! Имаш ли представа колко сериозно е това? Осъждат хора на десет години затвор за много по-маловажни неща! Когато си избягала, само си влошила нещата, но ако се върнеш веднага, ще направя каквото мога да успокоя властите…
- Чуйте ме! - извика тя. - Хамди е забъркан в това, както и Гамал! Идете и погледнете сам, там има…
- Мейси! - изрева Бъркли. - Върни се при разкопките веднага и се предай! Ако не го направиш, не мога да ти помогна с нищо. Просто…
Мейси прекъсна връзката, страхът и паниката се върнаха при нея с пълна сила. Какво да направи, по дяволите? Шабан беше изпратил хора да наблюдават хотела. Тя не можеше дори да събере вещите си. Всичко, което имаше, бяха дрехите, с които бе облечена и съдържанието на джобовете ѝ.
Което не беше много. Фотоапаратът, тънка пачка египетски банкноти и стотина щатски долара. Поне паспортът и кредитните ѝ карти бяха още в нея - нямаше начин да го остави без надзор в хотелската си стая.
Тя претегли възможностите пред себе си. И да се предадеше, и да я хванеше полицията, Хамди несъмнено щеше да свидетелства срещу нея. А ако хората на Шабан я хванеха…
Тази мисъл накара сърцето ѝ да се разтупти отново. Искаха я мъртва, и дори и да напуснеше Египет, щяха да я чакат вкъщи, да наблюдават родителите ѝ. Тя не можеше да рискува да ги забърка.
Значи такъв беше планът на Шабан. Ако той успееше, както планираше, да разграби Залата на летописите преди АСН да я отвори, никой нямаше да узнае, че са го направили, защото Бъркли щеше да бъде видян от милиони хора да влиза в камерата на хиляди години. Тя трябваше да предупреди някого. И щом Бъркли не искаше да я изслуша, тя трябваше да намери някой друг - някой, който беше по-вероятно да ѝ повярва и да убеди останалите да предприемат някакви действия.
Мейси се отдалечи от телефона, несъзнателно поглаждайки вързаната си на конска опашка коса… и това ѝ подсказа една идея.
Тя отново бръкна в джоба си. Освен паспорта ѝ там имаше и нещо друго: сгънати страници от списание. Когато ги разтвори, оттам ѝ се усмихна привлекателна жена с червеникава коса, вързана на опашка по същия начин като тази на Мейси.
Доктор Нина Уайлд. Откривателката на Атлантида и на много други неща. Вдъхновението на Мейси, жената, която ѝ беше вдъхнала решителност да дойде тук.
И чиито твърдения бяха невероятни… преди истинността им да бъде доказана по впечатляващ начин.
