Спря и за миг застана на задните си лапи. Зрението му вече не беше като преди, обаче беше достатъчно остро, та той да види човешкото същество, което вървеше в неговата посока, но по другия банкет.
Мармотът реши да продължи още мъничко напред. Понякога човеците оставяха разни хубави неща за похапване.
Беше стар и затлъстял. През годините беше преровил безброй контейнери за смет и познаваше пътя за сметището на Честърс Мил така добре, както трите тунела към дупката си. На сметището винаги се намираха сума вкуснотии. Той продължи да се тътрузи по банкета, без да изпуска от поглед човешкото същество, което вървеше от другата страна на шосето.
Човекът спря. Мармотът разбра, че са го забелязали. Вдясно зърна повалена бреза. Реши да се скрие под нея, да изчака онзи да отмине и да потърси нещо вкусничко за...
Нещо го разполови и мисълта му спря дотук, но краката му продължиха да се движат още малко, преди разкъсаното му тяло да рухне на банкета. Изригна фонтан кръв, вътрешностите на животинчето се изсипаха в прахта, задните му крака ритнаха два пъти, после се изпружиха.
Последната му мисъл преди мрака, който рано или късно спохожда всички — и мармоти, и хора, беше: „Какво стана?“
Всички стрелки на контролното табло замряха.
— Какво става, да му се не види?! — възкликна Клодет Сандърс. Обърна се към Чък. Беше се облещила, но в погледа й не се четеше паника, само изумление. Нямаше време да се паникьоса.
Чък така и не видя контролното табло. Зърна как носът на самолета се смачка, после двете витла се разпаднаха.
Не му остана време да види повече. Не му остана време за нищо. Сенеката се взриви над шосе 119 и върху нивите заваля огън. Заваляха и човешки отломки. Димяща ръка — ръката на Клодет, тупна до разполовения мармот.
Беше 21 октомври.
Барби
На Барби му поолекна, след като отмина супермаркета „Фуд Сити“ и остави зад себе си централната част на града. Щом зърна табелата с надпис „НАПУСКАТЕ ЧЕСТЪРС МИЛ. ВЪРНЕТЕ СЕ МНОГО СКОРО“, се почувства още по-добре. Радваше се, че се е махнал от Мил, и то не само защото хубавичко го бяха натупали в проклетото градче. Настроението му се подобри от самия факт, че вече е на път. Поне от две седмици се чувстваше кофти, а като капак дойде побоят на паркинга на „Дипърс“
— В общи линии аз съм бродяга-хайлайф — каза и се засмя. — Хайлайф на път за курорта Биг Скай. Мамка му, защо не? Монтана! Или Уайоминг. Скапаният Рапид Сити в Южна Дакота. Където и да е, само не тук.
