— Престани! — изкрещя той, а когато тя се подмокри, извика още по-вбесено: — Престани, курво!
Коленичи и се разкрачи над главата й, която подскачаше като тапа. Челото й няколко пъти се удари в плочките на пода, все едно беше мохамеданка, която прави метани пред Аллах.
— Стига! Стига, мамка ти!
Тя заръмжа. Звукът беше изненадващо силен. „Майчице, ами ако някой я чуе? — пробягна в съзнанието му — Ако ме гепят на калъп?“ Нямаше да е като да обясни на баща си защо е напуснал школото (нещо, което засега не беше събрал смелост да стори). Този път щеше да е още по-гадно, отколкото баща му да му отреже седемдесет процента от месечната издръжка заради побоя над тъпия готвач — побой, предизвикан от тъпата пачавра. Този път Големия Джим Рени нямаше как да забаламоса началника Пъркинс и местните шибаняци. Като нищо можеха да го вкарат в...
Изведнъж в съзнанието му изникнаха застрашителните зелени стени на затвора „Шоушенк“. Не можеше да се остави да го заключат, та нали целият живот беше пред него. Дори да я накараше да млъкне, пак щяха да го вкарат зад решетките. Защото рано или късно тя щеше да пропее. А лицето й, което изглеждаше много по-зле от физиономията на Барби след побоя, щеше да говори по-красноречиво от всякакви думи.
Освен ако не й затвореше устата завинаги.
Хвана я за косата и заблъска главата й в плочите на пода. Надяваше се пачаврата да изпадне в безсъзнание и той да довърши. все едно какво. обаче гърчовете й се усилиха. Краката й се заудряха във вратата на хладилника и останалите магнитчета се посипаха на
пода. Той пусна косата й и я хвана за гърлото.
— Съжалявам, Анджи — промърмори. — Не исках да стане така. — Обаче изобщо не съжаляваше. Беше изплашен, обезумял от болка и сигурен, че тя ще продължи да се съпротивлява сред убийствено светлата кухня. Пръстите му вече започваха да се уморяват. Кой да знае, че е толкова трудно да удушиш някого?
Далеч на юг нещо избумтя, сякаш някой стреля с мощна пушка. Младши дори не се сепна, само стисна още по-силно мръсницата и най-сетне тя престана да се съпротивлява. Наблизо — в къщата, на същия етаж — се разнесе звън. Той вдигна глава, очите му щяха да изскочат от орбитите, защото си помисли, че някой звъни на вратата. Съседите бяха чули виковете и тропота и бяха повикали ченгетата. Главата му щеше да се пръсне от болка, май си беше наранил пръстите... но залудо. Представи си ужасяваща гледка — въвеждат го в съдебната зала, покрит с куртката на някакъв полицай.
