После му проблесна. Същият звук издаваше компютърът му, когато токът угаснеше и машината превключваше на резервно захранване.
Дзън... Дзън... Дзън...
„Румсървис, пратете ми румсървис“ — помисли си гой и продължи да стиска гърлото на Анджи. Пачаврата вече не помръдваше, но той продължи да я души, като извърна глава, опитвайки се да се спаси от вонята на изпражненията й. Типично за нея да му остави такъв прощален подарък! Типично за всички като нея. Жени! Дойни крави! Космати мравуняци! А се твърдеше, че проблемът е в мъжете!
Стоеше разкрачен над окървавения й труп, изцапан с изпражнения, и се чудеше какво да предприеме. В далечината отново се разнесе бумтене. Не беше пушечен изстрел — бе прекалено силно. Експлозия! Може би шикозното самолетче на Чък Томпсън все пак се беше разбило. Нищо чудно; в ден, когато се наканваш да вдигнеш скандал на една мръсница и да й отвъртиш няколко шамара (нищо повече), а накрая я убиваш, всичко беше възможно.
Зави полицейска сирена; Младши беше сигурен, че куките идват да го приберат. Някой беше надзърнал през прозореца и го беше видял да души пачаврата. Той се изтръгна от вцепенението. Тръгна по коридора към външната врата, стигна до хавлиената кърпа, която беше паднала от главата на Анджи след първата плесница, и спря. Щяха да влязат точно оттук... ами да, логично. Ще спрат патрулната отвън, скапаните въртящи се лампи на покрива ще пронижат горкия му мозък.
Обърна се и хукна обратно към кухнята. Не можа да се въздържи и погледна трупа на Анджи, преди да го прескочи. В първи клас двамата с Франк често й дърпаха плитките, а тя им се изплезваше и се правеше на кривогледа. Сега очите й бяха изскочили от орбитите, устата й беше пълна с кръв.
„Аз ли го направих? Наистина ли я удуших?“
Да. Наистина. И дори беглият поглед, който й хвърли, му подсказа причината. Гнусните й зъби! Проклетите й конски зъби!
Втора сирена зави в унисон с първата, обади се и трета. Само че се отдалечаваха. Слава богу, отдалечаваха се. Колите се движеха на юг по посока на бумтенето.
Въпреки това Младши не започна да се помайва. Прокрадна се през задния двор на семейство Маккейн, без да му хрумне, че ако някой го наблюдава (само че никой не го гледаше), веднага ще го заподозре. Отвъд лехата с домати на Ла донна се издигаше висока дъсчена ограда с вратичка. Имаше катинар, но беше отворен. Младши често беше играл тук като дете, обаче никога не беше виждал вратичката заключена.
