Извърна се, за да се затича по коридора към кухнята, където щеше да грабне слушалката на телефона, монтиран на стената, да набере 911 и да закрещи. Направи две крачки, но се спъна в падналия на земята пешкир, който одеве беше омотала около главата си. Мигновено възвърна равновесието си — в гимназията беше мажоретка и ловкостта й беше привичка, обаче все пак закъсня. Главата й рязко се отметна назад и тя залитна. Изродът я беше хванал за косата.
Притисна я до себе си. От тялото му се излъчваше топлина като от разпалена пещ Анджи чуваше ударите на сърцето му, което сякаш се надпреварваше със себе си.
— Лъжлива курва! — изкрещя безумецът право в ухото й. Болка прониза главата й. И тя закрещя, само че виковете й бяха като немощно писукане в сравнение с неговите. Изродът я хвана през кръста и като обезумял я повлече по коридора — толкова бързо, че само пръстите на краката й докосваха мокета. За секунда й хрумна, че е като фигурката на капака на автомобил, изгубил управление, после се озоваха в кухнята, изпълнена с безмилостна светлина.
Младши отново изкрещя. Този път не от болка, а от ярост.
Светлината го убиваше, прогаряше виещия му мозък, но вече нищо не можеше да го спре. Нищичко!
Запрати курвата право в кухненската маса. Ръбът на плота се заби в корема на нещастницата, после масата се прекатури и се удари в стената. Захарницата и солницата полетяха като тромави птици. Жената изпъшка. Младши я хвана през кръста, с другата си ръка сграбчи змиевидните й мокри къдрици, завъртя я и я тласна към хладилника. От силния удар магнитчетата на вратата се разхвърчаха. Лицето на курвата беше мъртвешкибледо. Носът и долната й устна кървяха. Кръвта изглеждаше неестествено червена върху бялата кожа на жената. Младши видя как тя поглежда към ножовете върху плота и като видя, че се опитва да стане, с все сила заби коляно в лицето й. Чу се приглушено хрущене, все едно някой в съседната стая изпусна голям порцеланов съд — например чиния за сервиране.
„Ей-това заслужаваше Дейл Барбара!“ — помисли си, отстъпи назад и притисна длани към пулсиращите си слепоочия. Сълзи рукнаха от очите му Почти беше отхапал езика си — кръвта шуртеше по брадичката му и капеше на пода, но той не я забелязваше. Главоболието му беше станало нетърпимо.
Анджи лежеше по корем сред магнитчетата, разпръснати на пода. На най-голямото пишеше: „Каквото хапваш днес, утре ти се лепва на задника.“ Младши мислеше, че курвата е припаднала, обаче изведнъж тя се разтресе. Пръстите й затрепериха, като че ли се подготвяше да изсвири на пиано сложна мелодия. („Пачаврата може да свири само на дудук“ — помисли си той.) После краката й се загърчиха, ръцете й — също. Изглеждаше, сякаш се опитва да отплува по-далеч от него. Беше получила епилептичен припадък.
