Не мога да ви опиша колко успокояващо ми действаше това сега. За човек, живял като мен през последните дни, беше истинско облекчение да седя сред гостите на Паяка — двамата типа, които никак не биха ми липсвали при други, по-благоприятни обстоятелства, но които днес бяха истинска компания. Единият беше Пийт Поляка, нашият букмейкър, чието второ име никой, включително и той самият, не можеше да произнесе два пъти точно по един и същ начин (Питър Петрарчиевич може би е правилното изписване), и когото аз не обичах, защото беше нечестно копеле, страшно алчно и определяше солидните двайсет процента за всички губещи облози, вместо десет, колкото човек можеше да получи от букмейкърите в Бостън („Обади се по телефона в Бостън“ — заявяваше той, като знаеше, че клиентите му няма да получат кредит там), а освен това променяше нормата във вреда на клиента, ако имаше сведение какъв ще бъде облогът; беше едър, навъсен младок с кисела физиономия, типичен универсален етнически тип: бихте могли да приемете, че е и италианец, и ирландец, и поляк, и унгарец, и германец, и украинец, ако ви кажеха така. Той също не ме обичаше. Аз бях един от малцината, които можеха да получат кредит в Бостън.
Това, че Пийт Поляка беше тук днес, можеше само да значи, че Нисън е направил голям облог за „Патриотите“. Това беше обезпокоително. Макар че беше достатъчно несантиментален, за да пикае върху робинята си, Нисън бе готов да оближе и връзките за обувки на всеки богоподобен атлет, който играе в „Патриотите“. Неговият парализиран детектив можеше да проникне в компютрите на ЦРУ и да срази било приятел, било враг, все така перчейки се, но Нисън беше толкова нереално мислещ, когато се отнасяше до лични пристрастия, че Пийт можеше да определи отбора като фаворит с шест пункта в ден, когато аз в Бостън трябваше да дам три. Колко пъти Паяка беше улавян в примка насред път! Предположих, че облогът днес беше толкова голям, че Пийт беше дошъл, за да прибере парите, ако спечели; само след пет минути разбрах, че съм прав; Паяка скоро започна да крещи срещу телевизора. Не след дълго се убедих, че се е обзаложил най-малко срещу стойността на мотоциклета си за мача и че Пийт беше тук, за да откара хондата, ако Нисън загуби.
Струва си да се каже за Пийт още и това, че беше напълно способен да позволи на Паяка да разсрочи загубите си в замяна на обещания: „Дай ми още една седмица и аз ще те заведа на мястото, където Мадън крие продукцията си“. Складираното количество сигурно струваше две хиляди долара и Нисън знаеше това, той не би се спрял да го предложи като гаранция.
