Всичко това стана изведнъж. Безкрайно непоносимото напрежение в главата ми сега се разтовари. Цяло мъчение е да живееш без всякакви подозрения, когато си в беда, чиито дълбини не могат да бъдат измерени. Сега имах някаква предпоставка. Трябваше да следя поведението на моя приятел Паяка. Боя се, че въпреки всички лоши забележки, които преди малко направих, все пак се бях държал достатъчно великодушно с него, като го бях вземал неведнъж със себе си при пътуванията си до градинката с марихуана. Зимната ни самотия, както вече казах, е източникът на половината ни постъпки.
Гаджето на Нисън, Бет, отвори вратата, когато похлопах с чукалото. Преди бях споменал, че в Провинстаун няма снобщина и наистина е така, но въпреки това се срещаха доста хора, които се обиждаха. Например, повечето от приятелите ми от зимните месеци никога не си заключваха вратите, когато си бяха у дома. Нито трябваше да звъните, нито да чукате. Просто влизахте неочаквано при хората. Ако вратата беше заключена, това означаваше само едно — че приятелите ви се шибат. Някои от моите приятели обаче обичаха да правят секс при незаключена врата. Ако човек влезеше, изборът беше или да наблюдава, или, в зависимост от фазата на луната, да се присъедини към тях. В Провинстаун няма кой знае какво да се прави зиме.
Пати Ларейн обаче намираше това за долно. Аз никога не успях дори да проумея нейните представи за нравственост, защото мисля, че тя би се съвкупила дори със слон — но само за да спечели бас, някой много голям бас. В нейния край бедните бели боклуци непрекъснато се мушели в постелите на другите. Тъй че докато от една страна моята добродетелна съпруга можеше да изслушва не едно и две предложения, необходимо беше от друга страна да не са лишени от известна изисканост. Този провинстаунски обичай някой смръдльо да се мушне при други двама мърльовци под дрипавото им и мръсно одеяло на нея й беше противен. Другите можеха да го правят, защото произхождаха от добри семейства от средната класа и както веднъж се бе изразила Пати Ларейн, „защото се опитват да си отмъстят на своите си, че са ги заразили с рак!“. В такива работи Пати не участваше. Тялото й беше нейното богатство, с което се гордееше. Тя обичаше голи събирания на закътания плаж и се наслаждаваше да стои на пясъка (кестенявата й туфа, очертана в медено златисто от слънцето) само на педя от погледа на някой потенциален любовник, който яде хотдог и едното му око следи как червеното месо, покрито с горчица, се допира до устните му, а другото наглежда шубрака между бедрата й.
