Имах и друг сценарий, който определено е по-ясен и логичен от сън, макар че би могло и да съм го сънувал. Той е, че Пати Ларейн се бе върнала и се бяхме скарали жестоко. Виждам устата й. При все това не си припомням нито една дума. Дали би могло да е сън?
Освен това в съзнанието ми е останало съвсем ясно запечатано, че Джесика и Ленард наистина се бяха присъединили към мен, след като се бяха нахранили, и че ги бях поканил у дома (в дома на Пати Ларейн). Седяхме в дневната и двамата ме слушаха, докато им говоря. Струва ми се, че си спомням това. После пътувахме с кола, но не е било моето порше, не бих могъл да ги кача и двамата в него. Може би бяхме тръгнали с две коли.
Спомням си също, че се върнах у дома сам. Кучето силно се изплаши от мен. То е едро, порода лабрадор, но когато наближих, побягна в ужас. Аз седнах на крайчеца на леглото си и драснах още един ред преди лягане. Това си го спомням. Задрямах седнал, втренчил поглед в бележника си. После се събудих след няколко секунди (а може би след час?) и прочетох какво съм написал: „Отчаяние е чувството, което изпитваме, когато в нас умират човешки същества“.
Това бе последната ми съзнателна мисъл, преди да заспя. И все пак никой от тези сценарии и почти нищо от тях не може да е истина — защото, когато се събудих на сутринта, на ръката си видях татуировка, каквато дотогава там нямаше.
Много неща има да разказвам за този ден, ала той не започна с някаква голяма припряност да се надигна. Истината е, че дълго се излежавах в леглото и не исках да поверя очите си на светлината. В мрака, който сам си бях наложил, аз се опитвах да реша какво бих могъл да си спомня за снощи, след като излязох от „Алеята на вдовицата“.
Действията ми не бяха нещо необикновено. Независимо колко бях пил, винаги можех да се прибера с колата у дома. Бях успявал да върна колата благополучно дори в нощи, когато други, ако са погълнали такова количество, биха заспали сладко на морското дъно. Влизах в къщата, добирах се до леглото и идвах на себе си сутринта с чувството, че мозъкът ми е разсечен с брадва. Не си спомнях нищо. Но ако това се окажеше единственият симптом и не изпитвах никакво друго неудобство, освен от оргията, която бях наложил на черния си дроб, всичко беше наред. След това другите ми разказваха какво съм бил правил. Щом не изпитвах боязън, значи не съм могъл да извърша нещо твърде ужасно. Краткосрочната амнезия не е най-голямата злина, ако човек притежава ирландска дарба за поглъщане на алкохол.
