Сага за войната на разлома - цялата поредица | страница 22



След като цялата свита излезе и се подреди, херцогът заговори:

— Вчера беше последният ден от единадесетата година от царуването на нашия владетел, крал Родрик Четвърти. Днес е празникът на Банапис. Утрешният изгрев ще завари събраните тук момчета причислени към мъжете на Крудий — вече не момчета, а чираци и свободни мъже. В този миг е редно да ви запитам дали някой сред вас желае да бъде освободен от служба на херцогството. Има ли сред вас такива, що го желаят? — Въпросът беше формален и не се очакваше някой да се отзове, тъй като малцина можеха да пожелаят да напуснат Крудий. Но едно от момчетата пристъпи напред.

Херолдът запита високо:

— Кой иска да бъде освободен от службата си?

Момъкът сведе очи, окашля се и притеснено промълви:

— Аз съм Робърт, син на Хуген. — Пъг го познаваше бегло. Беше син на плетач на мрежи, градско момче, а те рядко се мешаха с момчетата от цитаделата. Случвало се беше да играе с него няколко пъти и имаше впечатление, че е добро момче. Да се откаже служба беше рядкост и Пъг като всички присъстващи изпита любопитство да чуе причините.

Херцогът кротко попита:

— Каква е причината ти, Робърт, сине на Хуген?

— Ваша светлост, баща ми не е в състояние да ме включи в занаята си, защото четиримата ми братя са способни да се издигнат до калфи и майстори след него, както и много други синове на мрежари. Най-големият ми брат е вече женен и също си има момче, така че в къщата на семейството ми няма повече място за мен. Щом не мога да остана с близките си и да работя занаята на баща си, моля ваша светлост да ми разреши да се наема на служба като моряк.

Херцогът се замисли. Робърт не беше първото момче от градчето, примамено от съблазънта на морската шир.

— Намерил ли си майстор, който да е съгласен да те вземе при себе си?

— Да, ваша светлост. Капитан Грегсън, майстор на кораба „Зелени глъбини“ от пристанището на Маргрейв ме иска.

— Познавам го — каза херцогът. После се усмихна и добави: — Той е добър и честен човек. Препоръчвам те на служба при него и ти желая щастливо плаване. Ще си добре дошъл в Крудий винаги, когато се върнеш с кораба си.

Робърт се поклони малко вдървено и напусна площада — беше приключил със своето участие в Подбора. Пъг се зачуди на безразсъдния му избор. За по-малко от минута Робърт бе скъсал връзките със семейството и дома си и се бе превърнал в гражданин на голям град, който не беше виждал никога. Беше обичайно един моряк да дължи верността си на града, който е родното пристанище на кораба му. Пристанище Маргрейв беше един от свободните градове на Натал, на Горчиво море, и сега бе станал дом за Робърт.