Глашатаят заговори отново:
— Принцеса Карлайн, щерка на кралския двор.
Крехкото грациозно момиче, което се появи, бе на възрастта на стоящите долу момчета, но вече започваше да излъчва самоувереното спокойствие и изтънченост на особа, родена да властва, и красотата на покойната си майка. Ефирната й жълта рокля бе в удивителен контраст с почти черната й коса. Очите й бяха сини като на Луам — също като на майка им — и Луам засия, щом сестра му хвана баща им за ръката. Дори Арута си позволи една от своите редки полуусмивки, защото сестра му беше скъпа и на неговото сърце.
Много от момчетата в кулата таяха тайна любов към принцесата, факт, от който тя нерядко се възползваше в детинските си лудории. Но дори нейното присъствие не можа да изтласка събитието на деня от умовете им.
След това влезе херцогската свита, в това число и Кълган. Пъг го беше зървал от време на време в замъка след нощта на бурята и веднъж дори размениха няколко думи — Кълган го попита дали е добре, — но повечето време магьосникът не се мяркаше никакъв и момъкът малко се изненада, като го видя, защото магьосникът не се смяташе за пълноправен член на домакинството на херцога, а по-скоро за нещо като периодичен съветник. Повечето време се спотайваше в кулата си, скрит от хорски погледи, и се занимаваше с магьосническите си работи.
Сега Кълган разговаряше с отец Тъли, жрец на Асталон Строителя и един от най-старите помощници на херцога. Тъли беше съветвал бащата на херцога и още тогава беше бил стар. Сега изглеждаше направо древен — поне в детинските очи на Пъг, — но очите му не издаваха и помен от старост. Не малко хлапаци в кулата се оказваха приковани от острия поглед на тези ясни сиви очи. Умът и езикът му бяха също така младежки здрави и не едно момче от замъка предпочиташе пердаха с кожения камшик на конемайстора Алгон пред словесния пердах на отец Тъли. Белокосият жрец направо можеше да ти съдере кожата с отровните си слова.
Недалече от тях стоеше един от онези, които често изпитваха на гърба си гнева на Тъли — скуайър Роланд, синът на барон Толбърт Тулански, един от васалите на херцога. Дружеше с двамата принцове, тъй като бе единственото момче със знатно потекло в замъка. Баща му го беше изпратил в Крудий предната година, за да понаучи нещо за управлението на херцогството и за порядките в двора на херцога. Макар и далеч от дома си, Роланд беше намерил втори дом в твърде суровия крайграничен двор. Беше си палавник още когато пристигна, но заразителното му чувство за хумор и пъргавият му, хитър ум до голяма степен смекчаваха гнева от немирствата му. Тъкмо Роланд най-често се оказваше съучастник в белите, в които се забъркваше принцеса Карлайн. Със светлокестенява коса и сини очи, Роланд беше висок за възрастта си. Беше само с една година по-голям от отрупаните долу момчета и през последната година често си беше играл с тях, когато Луам и Арута бяха заети с дворцовите си задължения. В началото между Томас и него бе възникнало момчешко съперничество, но после двамата бързо се сприятелиха и Пъг също му стана приятел по неизбежност, защото където беше Томас, там беше и Пъг. Роланд забеляза неспокойно пристъпващия в края на групата Пъг, кимна му и му намигна. Пъг също му се ухили, защото макар най-често да се оказваше жертва на шегите на Роланд, изпитваше симпатия към щурия млад щитоносец.
