Поседяха мълчаливо известно време. Макинли погледна часовника си.
— Добре, аз да тръгвам, госпожо Грийн. Имам да свърша някои неща.
— Разбира се. Ще ме вземеш ли утре около десет? Имам малко работа.
— Ще дойда, госпожо Грийн. Недейте да ставате, ще намеря вратата. — Той се изправи. — И благодаря за питието.
Той се подвоуми, сякаш иска да каже още нещо, но само поклати глава.
Сам докосна ръката му, докато той минаваше покрай нея. Изведнъж й се прииска да го прегърне, но си даде сметка, че може да не я разбере правилно. Задоволи се само с лекото докосване на пръстите му. Той не реагира и тя се почуди дали изобщо е усетил.
Точно когато Макинли потегляше с колата, Триша се прибра от училище.
Нахълта в хола и погледна с укор чашата на Сам.
— Какво търси този пак тук?
— Беше по работа.
Триша завъртя очи.
— Да. Как пък не.
— Ела в кухнята, Триш.
— Имам домашно.
— Трябва да поговорим.
Триша въздъхна.
— Какво пък сега?
Сам си пое дълбоко въздух и й съобщи за Грейс.
Макинли спря пред модернистичния небостъргач, в който се помещаваше банката на Джонатан Никълс.
— Сигурна ли сте, че идеята е добра, госпожо Грийн?
— Добра или не, трябва да го направя, Анди. Изчакай ме тук.
Един портиер с униформа, подхождаща повече на адмирал, я упъти към дванайсетия етаж. Тя се качи и се обърна към една секретарка с кисело изражение:
— Търся Джонатан Никълс.
— На заседание е. Бихте ли ми казали в каква връзка го търсите?
— Във връзка с това, че спуква щерка ми от бой. Кажете сега, къде е?
Секретарката погледна наляво в коридора.
— Зает е.
Обърна се към Сам, но тя вече вървеше уверено по коридора.
През една остъклена врата забеляза Джонатан Никълс прав пред група мъже в костюми. Млада руса жена с къса пола си водеше записки.
Сам блъсна вратата и нахлу в залата.
Никълс спря речта си на средата на изречението.
— Сам?
По лицето му се четеше огромно удивление. До него стоеше шрайбпроектор, върху екрана отпред се виждаха някакви финансови таблици.
— Не съм ти никаква „Сам“! — изкрещя тя и пристъпи към него. — Ако още веднъж докоснеш дъщеря ми, ще те убия! Кълна се, ще те убия.
Никълс отстъпи назад и се блъсна в шрайбпроектора.
— Не знам откъде си си въобразил, че можеш да удряш жена! — продължи тя, размахвайки пръст пред лицето му. — Която и да е жена! Но да биеш жена си до посиняване и да я караш да живее в постоянен страх изобщо не е мъжка постъпка.
Сам пристъпи още една крачка към Никълс и той вдигна ръка да я отблъсне.
— И мен ли искаш да удариш? — изкрещя тя. — Хайде, давай. Пробвай се!
