Тери говореше по един от телефоните на етажа, когато главен надзирател Ригс, придружен от Дюн и още един техен колега, се качи по металното стълбище.
Тери затвори веднага щом групичката се приближи.
— Госпожата ви праща много поздрави, господин Ригс.
Тери понечи да мине покрай тримата надзиратели, но Ригс му препречи пътя.
— Ще ми липсва чувството ти за хумор, когато напуснеш, Грийн. — Усмихна се хладно и добави: — След трийсетина години.
Тери усети, че нещо не е наред. Погледна Дюн, но той бързо отмести очи.
Ригс го изгледа триумфално.
— Майка ти е хвърлила топа.
Взря се внимателно в Тери, за да види реакцията му.
Тери почувства, че стомахът му се свива. Дъхът му секна и сърцето му затуптя лудо. Въпреки това продължи да гледа Ригс в очите.
Погледът на Ригс стана по-сериозен.
— Размазал я някакъв камион за сладолед. Наложило се да я изчегъртат от асфалта с шпатула за гофрети.
Тери пристъпи към Ригс и тримата надзиратели се наежиха. Той си пое дълбоко въздух. С едно избухване само щеше да си спечели няколко дена в изолатора. Дори по-лошо. Той разпери ръце и стисна зъби. По устните на Ригс заигра усмивка. Тери не се поддаде на предизвикателството.
Когато разбра, че Тери няма да направи нищо, Ригс се извъртя и продължи по коридора.
Дюн изгледа затворника съчувствено.
— Моите съболезнования, Тери — прошепна тихо, за да не го чуе Ригс.
Тери не отговори, но кимна леко за благодарност и продължи да гледа втренчено отдалечаващия се Ригс.
* * *
Сам спря пред дома на Лора и се приближи бавно до външната врата. Позвъни няколко пъти, но никой не отвори, затова заобиколи къщата и отвори дървената порта за задния двор. Лора беше в дъното на градината и подрязваше розите. Сам пресече ливадата и се приближи до дъщеря си.
— Лора?
Лора потрепна и се обърна. Носеше черни очила, въпреки че небето бе покрито с тъмни облаци.
— Мамо, какво правиш тук?
— Благодаря за топлото посрещане.
Лора се усмихна, но Сам забеляза, че изобщо не й е весело.
— Трябваше да се обадиш, мамо.
— Опитах, но все се включваше телефонният секретар.
Сам понечи да я целуне по бузата, но Лора се отдръпна, сякаш не искаше никой да я докосва. Сам се намръщи.
