— Казвам ти само какво ми е обещал. Вярвам му.
Блаки поклати глава. Продължи покрай езерото със сведен поглед. Две добре облечени жени минаха наблизо, така че те спряха разговора, докато ги отминат.
— Тери твърди, че в нощта на убийството на Сноу е бил с някакви ирландски бандити.
Блаки се намръщи, изведнъж разбра.
— ИРА? Свети боже!
— Затова не може да представи алиби. И ме накара да лъжесвидетелствам.
— Имаш ли представа колко опасни са тези хора? Какво е правил Тери с тях?
— По-добре да не знаеш, Блаки.
Той поклати глава.
— Виж, искам да науча някое име — продължи Сам. — Да поговоря с някого от тях.
— Да поговориш? Защо?
— Струва ми се, че колкото повече неща ти казвам, толкова по-плашлив ставаш. Просто ми кажи името на някого в Лондон, с когото да мога да се свържа. Другото е моя работа.
Блаки я изгледа сякаш беше луда, след това извади малък бележник от джоба си и написа име и адрес. Откъсна листчето и й го подаде.
— И да не си посмяла да кажеш кой ти го е дал — изсъска и се отдалечи, клатейки глава.
От градинката Сам отиде в „Оукуд хаус“. Влезе в стаята на Грейс, но с изненада установи, че е празна и разтребена. Тя се намръщи. От самото си постъпване в старческия дом Грейс живееше все в тази стая, нямаше логика на третата година да я местят. Снимките, които Грейс държеше на нощната си масичка, също ги нямаше, нямаше ги и личните й вещи. Сам изтича при гардероба и го отвори. Дрехите ги нямаше. Сърцето й се сви.
— Госпожо Грийн?
Сам се извърна. Беше приятелски настроената болногледачка, която я предупреди за госпожа Ханкок при предишната й визита. Жената стоеше на вратата и кършеше ръце, устните й трепереха.
— Къде е Грейс? — сопна се Сам. — Къде са я пратили?
— Съжалявам, госпожо Грийн.
— Съжалявате ли? За какво?
Болногледачката пристъпи вътре.
— Грейс е мъртва, госпожо Грийн. Моите съболезнования.
Сам се почувства, сякаш са я изритали в корема. Краката й омекнаха и тя се отпусна тежко на леглото.
— Миналия път изглеждаше съвсем здрава.
Болногледачката продължи да кърши ръце, отмести поглед. Сам усети, че нещо не е наред.
— Какво е станало? — попита.
— По-добре да говорите с госпожа Ханкок.
— Кажете ми.
Болногледачката поклати глава.
— Не мога, госпожо Грийн. Наистина не мога.
Сам я погледна настоятелно.
— Какво й се е случило?
Болногледачката затвори вратата и седна до нея на леглото.
— Излязла. Излязла и станало нещастие.
Сам извади кърпичка и избърса сълзите си.
— Как излязла? Грейс не е излизала от две години.
