Сам се усмихна.
— Кучешки свят.
Поскович се намръщи. Не беше разбрал.
— Такъв е изразът, Зоран. Означава, че нещата са толкова зле, че кучетата се бият помежду си за всеки кокал.
Поскович кимна.
— Нали няма нищо общо с хотдог4?
Сам се облегна назад и се разсмя, също и хората й. Поскович неуверено се ухили, не виждаше кое е толкова смешно.
Когато се насмя, Сам извади кутия цигари и предложи на Поскович. Той си взе една и тя му я запали, след това — своята.
— Защо избрахте точно микробусите на съпруга ми, Зоран?
Поскович избълва облак дим, изчака да се разсее, преди да заговори:
— Решихме, че понеже съпругът ви е в затвора…
Сам кимна.
— И какво целите? Един микробус с алкохол е дребен залък. Сигурно си точите зъбите за по-голяма хапка.
Поскович отново се намръщи. Говореше доста добре английски, особено в сравнение със сънародниците си, но не разбираше много добре жаргонните изрази.
Сам се усмихна.
— Количеството е малко, Зоран. Един микробус алкохол. Не струва много.
— Ако ви лишим от стоката, клиентите ви ще потърсят други доставчици. Ще се обърнат към нас.
— И аз така си помислих. — Сам извади няколко листа и ги подаде на Поскович. — Тук има списък на заведенията, които пазаруват от нас, и на онези, които не пазаруват.
Поскович прехапа устни и прегледа списъците.
— Намират се в един район, занимават се със сходна дейност. Индийски ресторанти, магазини, барове. Има предостатъчно и за вас, Зоран. Няма нужда да ме конкурирате.
— Да, ама вие ще поискате да разширите бизнеса.
Сам поклати енергично глава.
— Не, няма. Обещавам. Когато излезе от затвора, съпругът ми ще зареже всичко.
Поскович я погледна изпитателно, запита се дали е искрена с него.
— А, има и още едно условие — добави тя.
Поскович вдигна вежди.
— Да ни върнете микробуса. И алкохола.
Поскович се подсмихна, подаде й ръка. Сам я стисна. Дланта му беше много по-широка от нейната, но той пое предпазливо ръката й, след това се изправи и я прегърна, внимателно, сякаш се опасяваше, че ще я счупи.
— Договорихме се, госпожо Грийн — каза той, целуна я по бузата.
— Радвам се, Зоран, уплаших се, че ще поискате да се борим за микробуса.
Поскович се разсмя гръмко. Изпрати я до вратата. Макинли и останалите биячи ги последваха.
Един от хората на Поскович разсипа консерва с кренвирши на пода. Наведе се и започна да ги събира с виновна усмивка.
— Тези неща наистина ли се купуват? — попита Сам, докато албанецът бършеше кренвиршите в гащеризона си.
— Печелим цяло състояние. Японските туристи дават по десет кинта за хотдог. Затова босненците отстояваха толкова яростно територията си. Наложи се да потрошим много глави, госпожо Грийн. Много глави.
