— Сигурно се шегуваш — възкликна Сам.
— Саманта, моля те. Нищо няма да ти стане.
Сам въздъхна и се изправи. Разпери ръце и Ашър прокара детектора около тялото й.
— Нали няма да ме преглеждате и отвътре, а, Ричард? Защото трябва да те предупредя, че от вчера не съм се къпала.
Ашър се намръщи, но не отговори. Свърши с огледа и се отдръпна.
— Извинявай — каза, — но нали знаеш, в наши дни престъпниците нямат никакво достойнство.
— Какво стана с морала на крадците?
— Вече е демоде — отвърна Патерсън; дръпна остъклената плъзгаща се врата към отрупаната с цветя тераса. — Какво ще кажете да излезем малко на чист въздух.
От терасата се откриваше гледка към финансовия център на града. Имаше фонтанче с формата на делфин и масичка от ковано желязо с шест стола. В единия край на терасата бе устроена малка японска градина с валчести камъни сред безупречно изгладен пясък и десетина бонзаи върху дървени скамейки.
Отстрани всичко това беше оградено със свежа зеленина с автоматична система за поливане.
В далечината се извисяваше сградата на „Нашънъл Уестминстър банк“, около нея останалите небостъргачи на Ситито приличаха на джуджета. Сам се приближи до парапета на терасата и загледа града.
— Страхотна гледка, момчета.
— Да знаеш само колко струва — оплака се Ашър. — Девет кожи ми съдират.
Сам се обърна към двамата мъже. Патерсън бе взел някакво куфарче, постави го върху масичката.
— Какво е финансовото ни състояние сега, Ричард? — попита Сам. — Като се има предвид снощният провал.
— Има пари в две сметки. Дължиш вноски по ипотеката за три месеца назад, но банката няма да бърза с конфискацията. Лорънс обаче има нужда от пари за делото.
Сам се обърна към Патерсън:
— Има ли напредък?
Патерсън се облегна назад и си придаде важен вид, сякаш ще изнася лекция:
— Саманта, има два начина да измъкнем Тери от затвора.
— Нямам пари за хеликоптер, Лорънс.
Патерсън се усмихна кисело, като чичо, който се прави, че шегата на любимия му племенник му е забавна.
— Не, Саманта, не броя хеликоптера. За щастие няма да стигаме чак дотам. Трябва да оборим криминологичните улики и да изобличим Рики Морисън в лъжа. Ако предположим, че веществените доказателства са подхвърлени от някой от детективите…
— Ракел… — прекъсна го Сам.
Патерсън кимна.
— Ракел. Точно така. Ако приемем, че уликите са подхвърлени, най-лесно е първо да изобличим Морисън. Ако докажем, че полицията го е принудила да лъже, оттам следва, че е възможно тя да е подхвърлила и уликите. Или поне ще имаме убедителни причини да се явим пред Апелативния съд. Първо обаче трябва да намерим Рики Морисън, а досега, признавам, не можем да открием и следа от него. Явно е включен в програмата за защита на свидетелите. Доста ще се охарчим, докато го намерим, Саманта.
