Грейс се намръщи. Обърна се към Сам:
— Ти не си ли Лора?
— Не, Грейс. Лора е дъщеря ми. Аз съм Саманта.
Вратата се отвори. Появи се болногледачка в бяла униформа; изглежда, присъствието на Сам я изненада.
— О, здравейте, госпожо Грийн. Тъкмо идвах да прибера чинията на Грейс.
— Още не сме свършили.
— Ще дойда по-късно тогава. — Болногледачката понечи да излезе, но спря и затвори вратата. — Сигурно не е моя работа, госпожо Грийн, но госпожа Ханкок искаше да я уведомя, ако ви забележа в заведението. Заради таксата на Грейс.
Лицето на Сам посърна. След провала в Нортъмбърланд нямаше представа как ще плати таксата за старческия дом. Или която и да било друга такса.
— След петнайсет минути започва обичайната си обиколка — завърши болногледачката.
Сам се усмихна и й благодари. Младата жена излезе и тя продължи да храни свекърва си.
Грейс преглътна, след това се обърна към Сам със замечтан поглед:
— Ядохме варена сьомга, нали? Сьомга със спаначен сос.
— Точно така. Това ядохме.
По лицето на Грейс се разля лъчезарна усмивка:
— Сосът беше пресолен. Иначе хубава сватба. С Тери бяхте прекрасна двойка.
— Нали? Много добра двойка.
Грейс се намръщи и лицето й стана отново безизразно. Тя наклони глава настрани и се вгледа в Сам.
— Коя си ти?
Сам въздъхна и набоде ново парче риба.
— Аз съм Саманта, Грейс. Хайде, дояж си рибата.
* * *
Ричард Ашър говореше по телефона и крачеше из кабинета си като пантера в клетка. Лорънс Патерсън, който седеше на ръба на бюрото му, стана и посрещна Сам с въздушна целувка.
Ашър каза дочуване на събеседника си от другата страна на линията и остави слушалката.
— Саманта, благодаря, че се отби. Научих, че нещата са минали… немного гладко.
— Може и така да се каже, Ричард. — Сам седна на един от черните дивани и запали цигара. Патерсън побърза да й предложи кристален пепелник. — Чакаха ни с отворени обятия. Знаеха точно кога и къде ще изкараме стоката.
— Ти нали не се… така да се каже… компрометира? — осведоми се Ашър.
— Искаш да кажеш дали са ме заловили на местопрестъплението? Не, Ричард. Надали щях да съм тук, ако ме бяха пипнали.
Двамата мъже се спогледаха и Сам разбра какво искаха да си кажат.
— Мислите, че съм дошла да ви предам? Че работя за ченгетата, за да получа по-лека присъда? Това ли си помислихте?
Ашър и Патерсън поклатиха глави.
— Далеч сме от подобна мисъл — отвърна адвокатът.
Ашър бръкна в едно чекмедже и извади малък детектор за метални предмети.
— Но можем да проверим за всеки случай, нали? — каза.
