Макинли отвори жабката и извади бинокъл. Огледа океана и погледна часовника си. Сам забеляза нещо да се движи в морето и посочи:
— Анди, там.
Макинли отново вдигна бинокъла и погледна накъдето сочеше тя. Четирите лодки плуваха към брега, мъжете едва се виждаха в тъмното.
— Да. Те са, госпожо Грийн.
Лодките излязоха на плажа и мъжете започнаха да разтоварват балите. Повлякоха ги към микробусите.
— Тип-топ — каза Макинли.
Преди да се доизкаже обаче, плажът се озари от прожектори. На пясъка изскочиха шест джипа, на пътя отгоре се появиха десетина полицейски коли и микробуси със сирени и сигнални светлини.
Сам се отпусна тежко на седалката.
— Мамка им!
Макинли свали бинокъла.
— Предали са ни. Знаели са, че ще дойдем.
Мъжете в черно зарязаха балите и се втурнаха да бягат, но от джиповете изскочиха полицаи и кучета. В небето светнаха по-ярки прожектори и дори от наблюдателницата си Сам чу бръмченето на хеликоптер.
Макинли се обърна.
— Да тръгваме, госпожо Грийн.
Сам кимна. Макинли запали двигателя и потегли по обратния път бавно, защото не искаше да пуска фаровете. Включи ги едва когато се отдалечиха на безопасно разстояние от брега.
Сам запали нова цигара.
— Къде да ви закарам, госпожо Грийн?
— У дома. Искам у дома.
* * *
Франк Уелч лапна две ментови бонбончета, докато наблюдаваше как колегите му вкарват двама контрабандисти в един микробус.
— Добра работа, шефе — похвали го Симсън.
— Трябва да те наградят — добави Дъган. — Повишението не ти мърда. Колко мислиш, че има тук?
— Четири тона — отвърна надуто Уелч.
Слезе на брега и косата му се развя от течението от хеликоптера. Симсън и Дъган го последваха. Двама от контрабандистите бяха опитали да върнат една от лодките в морето. Почти бяха успели, но десетина полицаи ги застигнаха. Бегълците оказаха съпротива и сега ченгетата им го връщаха с ритници и палки. Едно куче ръфаше крака на един от мъжете в черно, а дресьорът му стоеше встрани и наблюдаваше. Нещастникът го молеше да извика животното, но той се разсмя още по-силно. Повечето контрабандисти се бяха предали веднага при вида на толкова много полицаи, хвърлиха балите и вдигнаха ръце.
Кларк се приближи, вдигна непромокаемата торба с триумфална усмивка:
— Рег Солмън е в микробуса, шефе. Гледа, сякаш са му потънали гемиите.
— През следващите десет години няма да може да изплува.
Уелч отвори торбата и разгледа предавателя и устройството за ориентиране.
Един служител от Националното следствено бюро към митниците се приближи откъм лодките и Уелч му подаде торбата.
