Сам пуши през целия път, без да продума. Макинли спря зад клуба между чисто ново беемве и червено порше. На малкия паркинг бяха наредени общо десетина луксозни возила. На задния вход стояха неколцина мъже, някои познати на Макинли; посрещнаха го с кратки кимвания. Един от тях, непознат на ирландеца, направи някакъв намек за късата пола на Сам. Макинли спря и го изгледа строго, но Сам продължи, сякаш не го е чула. Мъжът наведе виновно глава и Макинли го прие за извинение, но се постара да запомни лицето му. Можеше пак да се срещнат.
— Съжалявам, госпожо Грийн — каза той, когато я настигна. — За съжаление не ги избират според добрите им маниери.
— Анди, на моите години всеки комплимент е добре дошъл.
— О, госпожо Грийн… — опита да възрази той.
Отвори й вратата и я последва вътре.
До отварянето на клуба за посетители имаше три часа, но дванайсетимата мъже, седнали на бара, не бяха дошли, за да гледат голи танцьорки на пилон. Когато токчетата на Сам отекнаха по сцената, те се извърнаха едновременно. Джордж Кей, който седеше в средата, я посрещна с широка усмивка.
Макинли се оттегли встрани, скръсти ръце и загледа безстрастно групичката.
Сам изчака, докато се увери, че всички я слушат внимателно, след това постави куфарчето си върху барплота и заговори:
— Благодаря, че дойдохте, господа. Знам, че всички сте разтревожени от внезапното отстраняване на Тери от сцената, но мога да ви уверя, че нещата ще продължат нормалния си ход.
Чуха се недоволни реплики, но Джордж Кей бързо въдвори тишина.
— Оставете момичето да говори — призова той съучастниците си.
Гласът му прозвуча покровителствено, което не се хареса на Сам, но поне останалите утихнаха.
— Тери ме помоли да осигуря доставянето на пратката — продължи тя. — На стоката, за която сте платили.
Мъжете отново замърмориха и Сам вдигна ръка, за да ги успокои.
— Знам, че предпочитате с това да се занимава Тери, и съм сигурна, че и той би предпочел същото, но няма как. Утре всичко ще протече по плана. По плана на Тери.
— Аман от аматьори — измърмори един дебелак с рошава посивяла коса.
Беше заврял пръсти под колана на панталоните си, шкембето висеше над ръцете му. Казваше се Майки Фокс и Сам го беше виждала преди няколко години на един боксов мач, организиран от Тери.
— Добре, Майки, ще предам съображенията ти на Тери.
— Нищо лично, скъпа, просто в това съм вложил доста пари.
Чуха се още възгласи от рода на „Да, аз също“.
Сам кимна и вдигна отново ръце, за да ги успокои.
