— Откъде взе тази кола, Анди?
— Тери ми остави ключовете — отвърна Макинли. Отвори й вратата и тя се настани на меката седалка. — Реших, че най-много ви подхожда.
Той заобиколи колата отпред и седна зад волана.
Сам се изсмя.
— На какъв подхожда, на кръстник на мафията?
Макинли подкара към центъра на Лондон.
— Сложи си колана, Анди.
— Моля?
Макинли я погледна изненадано в огледалото.
— Сложи си колана. Не искам да ти се случи нещо, докато ме возиш.
Макинли изпухтя:
— Ох, госпожо Грийн, коланите убиват повече хора, отколкото спасяват.
— Това май съм го чувала за въздушните възглавници. Пък и на тези данни надали може да се вярва.
Макинли изръмжа недоволно и си сложи колана.
— Кой мислите, че е направил това на колата ви, госпожо Грийн?
— Някой от фамилията Сноу, предполагам.
— Братът ли?
— Може би. Получих няколко анонимни заплахи по телефона и една пилешка глава по пощата.
Макинли се извърна рязко:
— Пилешка глава ли?
— Да. Гледай си в пътя, Анди.
Лорънс Патерсън я чакаше пред безличната сграда на обществения трезор. Носеше дълъг шлифер, който се развяваше от вятъра зад гърба му, придаваше му вид на проскубан гарван. Той им махна и се втурна да отваря вратата на Сам. Макинли му кимна мълчаливо.
— Наред ли е всичко, Саманта? — попита Патерсън, докато показваше пластмасовата си лична карта на пропуска.
— Тип-топ, Лорънс. Като за първи ден в света на организираната престъпност.
Пазачът, мъж около четирийсетте, й подаде една тетрадка и тя записа името си и се подписа.
— Шегува се — оправда се Патерсън пред служителя.
Лицето на пазача остана безизразно. Той натисна едно копче и тежката врата към отделението със сейфовете се отвори.
Сам последва Патерсън по сивия коридор с две видеокамери на охранителната система. Влязоха в приемна, където млад мъж със сив костюм провери отново документите им. Патерсън му даде някакъв ключ и служителят излезе през една странична врата.
— Добре, оставям те сама — каза Патерсън.
— Няма ли да останеш?
— По-добре не. Тери каза, че съдържанието на кутията е само за твоите очи.
— Може би по-скоро не искаш да си цапаш ръцете. — Адвокатът я изгледа обидено и тя го потупа по ръката: — Шегувам се, Лорънс.
Скоро след като Патерсън излезе, мъжът със сивия костюм се появи отново с голяма метална кутия. Постави я в една кабина, кимна към звънеца при гишето и каза на Сам да позвъни, когато стане готова.
След като остана сама, тя си пое дълбоко въздух и отвори кутията. Първото, което видя, бе десетина сантиметра дебела пачка банкноти от по петдесет лири. Тя изсвири тихо и прокара пръсти по парите. Сигурно имаше няколко стотици банкноти. Повече от десет хиляди лири. Тя ги прибра в чантичката си и извади от кутията черно тефтерче с кожена подвързия. Страниците му бяха плътно изписани с имена и телефонни номера. Отзад в прозрачно пластмасово джобче на подвързията бе тикната еднодоларова банкнота, сгъната на две. Сам я извади. Опита да я разгъне и установи, че не е сгъната, а е само половин банкнота. Тя се намръщи, почуди се какво ли означава. Отново разлисти бележника и откри няколко листа, изписани плътно с кривия почерк на Тери. Прибра и тефтерчето в чантата си.
