Сам се огледа за пепелник. Нямаше, затова изтръска цигарата си на пода.
Гласът на Уелч стана по-сериозен:
— Искам да знам кой върти далаверите на Тери, докато е в затвора. Знам, че някой ще го замести.
— Ти нещо си се объркал — сряза го Сам. — С Тери сме разделени повече от година. А дори когато живеехме заедно, не съм имала никаква представа за заниманията му.
Уелч отново облиза устни.
— Винаги познавам, когато лъжеш, Сам. Личеше си, когато излъга в съда, личи си и сега.
Сам не отговори. Издиша дима през носа си и изтръска още пепел на пода.
— Нищо не дължиш на Тери, Сам. Той е престъпник. Убиец. Изобщо не се е замислил за теб или за децата, когато е дръпнал спусъка.
Сам кръстоса крака. Уелч застина при шума от търкането на чорапогащите й.
— Тук не става дума за Тери, нали? Тук става дума за мен и теб.
— Какво искаш да кажеш?
— Хайде, Франк. Взех ти акъла още преди години, когато за пръв път започна да се занимаваш с Тери, и оттогава, щом ме видиш, онази работа ти се вдига като бейзболна бухалка.
Уелч изгуби самоувереността си, започна да заеква:
— Какво? Аз никога… не е така… не можеш…
Не успя да състави правилно изречение.
Сам се усмихна самодоволно, усети, че е попаднала в целта. Пусна цигарата на пода и я смачка с пета. Стана и седна на ръба на масата така, че гърдите й да са на нивото на подобните на развалени стриди очи на Уелч.
— Мислиш ли, че ще излежи цялата присъда? — попита тя.
— Предполагам.
Той облиза устни и слюнката му заблестя на светлината на лампата.
— Дълго време е това, доживотната присъда.
Последва неколкоминутно мълчание, през което време Уелч отчаяно се опитваше да не гледа гърдите на Сам. Тя се наведе леко, за да му осигури по-добра гледка към деколтето си.
— Имаш ли приятелка, Франк? Стабилна връзка?
Уелч се изкашля.
— Ходя от време на време…
Сам се наведе още малко. По горната устна на инспектора заблестяха капчици пот.
— Не можех да приема веднага, нали? Въпреки че сме разделени, Тери си остава същият ревнив мръсник. Щеше да те пребие от бой. Мен също.
— Не ме е страх от Тери.
— Мен ме е страх.
— Вече можеш да си спокойна.
— Дали затворът е достатъчен? — Тя се усмихна. — Може би… — Понижи глас и прошепна: — Трябва ли да го правим тук, Франк?
— Какво искаш да кажеш?
— Не може ли у нас? Утре вечер. Може да отворим бутилка вино.
— Не пия.
Той едва не се задави на последната дума, закашля се.
Сам се усмихна и наклони глава на една страна.
— Губиш.
Уелч преглътна тежко и обърса уста с опакото на ръката си.
