Ашър натисна копчето на дистанционното и телевизорът изгасна.
— Какво означава това? — попита Сам.
Краткото изказване на Тери само бе увеличило объркването й.
— То е само встъпление — отвърна Ашър.
— За да знаеш, че говорим от името на Тери — добави Патерсън.
— И какво трябва да ми кажете?
Ашър си пое дълбоко въздух, сякаш се кани да й съобщи лоша вест.
— Напоследък Тери беше доста зает, откакто се разделихте преди осемнайсет месеца…
— Преди петнайсет. Разделихме се преди петнайсет месеца.
— Петнайсет. Добре. — Той пак си пое въздух. — Както и да е, през тези петнайсет месеца се случиха доста неща.
— На мен ли го казваш? — Тя издиша облак дим към тавана. — Колко лошо е положението, Ричард?
— Засега немного. Финансовите баланси са малко нарушени. Но без вкарване на средства отвън…
Той остави изречението незавършено. Погледна Патерсън, който кимна.
Патерсън се приближи до Сам и й подаде една картонена папка.
— Положението на Тери е като на жонгльор, който подхвърля четири топки — заобяснява той. — Ако спре…
Той вдигна рамене и се смръщи мрачно.
Сам погледна изпитателно първо единия, после другия. Гледаха виновно като ученици, изправени пред директорката, готови да получат хубав пердах.
— И какво ми казвате значи? Че ако Тери си изпусне топките, аз оставам на улицата, така ли?
— Не точно на улицата — уточни Ашър; взе една стъклена тежест за документи и започна да я върти, — но трябва да те предупредя, че вноските за къщата всъщност се изплащат от един влог, свързан с фирмите за недвижимо имущество на Тери. И че ако се стигне до съдия-изпълнителя…
Сам отвори папката. Вътре имаше компютърни разпечатки. Бяха извлечения от няколко банкови сметки, само две от които й бяха познати. Имаше и приходо-разходни листове от фирмите на Тери. Нощните му клубове. Модната му агенция. Куриерската му служба. Дяловото му участие в местния футболен клуб. Някакви инвестиции в Испания. Беше приложен и списък на разходите по издръжка на семейството. Вноските за къщата и за колите. Таксата за следването на Джейми. За старческия дом, където беше майка му. Имаше прекалено много числа, за да ги разбере.
— Значи сме фалирали, така ли?
Ашър я изгледа обидено.
— Разбира се, че не, Саманта. Трябва да си дадеш сметка обаче, че без приходите на Тери в сметките ви няма да постъпят никакви пари.
— Това вече не го разбирам. Тери винаги е харчил с широка ръка, но все заделяше. Ценни книжа, инвестиции.
Ашър поклати глава.
— Потънал е в заеми. Всичко принадлежи на банките.
