— Няма защо да оттеглям думите си, щом мога да докажа твърденията си. Имам подписани показания от петнадесет пациенти от болницата Котидж, от три милосърдни сестри и от самата управителка на болницата. Тия хора ядат вашето месо, мистър Рамедж, а според както казва самата управителка, месото е такова, че и кучетата даже няма да го ядат. Да ви прочета, господа. Мистър Рамедж може да смята това за свидетелски показания.
Всред гробна тишина, Дейвид прочете показанията относно месото, доставяно от Рамедж. Когато той свърши, сякаш и въздухът в стаята се бе вкаменил. Когато сгъна книжата си спокойно, Дейвид погледна към Хари Огъл до себе си, видя лицето му светнало от дива радост. Рамедж срещу него стоеше като поразен от гръм, от омраза и бяс.
— Това са най-безсрамни лъжи — измънка най-после Рамедж. — Аз доставям първокачествено месо.
Огъл за пръв път се обади.
— Тогава господ да му е на помощ на първокачественото ти месо — изръмжа той.
Свещеникът, Реверънд Лоу, издигна своята бяла, помирителна ръка и изблея:
— Може да е имало по някое и друго лошо парче понякога; може ли винаги все едно и също да бъде!
Хари Огъл се обади пак:
— Петнадесет години тъй е вървяло то… с вашето хубаво „понякога“.
Коноли пъхна нетърпеливо ръце в джобовете си.
— Защо е тая врява на вятъра! Сложете го на гласуване! — Той знаеше как да оправя такива работи и повтори силно: — Поставете го на гласуване!
Дейвид отново впи поглед в Рамедж и каза бавно:
— Да се разберем. Ако съветът откаже да вземе решение за нов търг с едно редовно обявяване както изисква законът и да поиска нови оферти, аз ще изпратя тия показания на окръжния медицински съвет и ще искам пълна анкета по целия въпрос.
Последва двубой с очи между Рамедж и Дейвид. Обаче очите на Рамедж първи паднаха. Той се страхуваше. Той беше мамил съвета цели петнадесет години; беше доставял лошо месо, беше доставял по-малки количества, а беше взимал пари! Страхуваше се, страхуваше се ужасно от разкритията на една анкета. „Дявол да го вземе — помисли си той, — тоя път ще трябва да изчакам. Дявол да я вземе тая мръсна свиня, дето ми се бърка! Но един ден ще си оправя сметките с него.“ На глас той каза сърдито:
— Няма нужда от гласуване! Обявявайте и вървете по дяволите! Моята оферта пак ще бъде най-ниска.
Ликуване изпълни душата на Дейвид. „Победих — помисли си той — победих. Първата стъпка по дългия път е вече направена. Той ще има сила да води борбата. Той ще я води.“
