Дейвид поклати глава; лицето му остана неподвижно и тъжно.
— Аз ще се опитам да направя нещо — каза той бавно. — Само веднъж да се отървем от войната. Не мога да ви кажа кога, не мога да ви кажа и как. Но, вярвайте ми, ще се опитам да направя нещо.
Настана продължително мълчание. Артур прекара ръка по очите си с нервно, изплашено движение. Пот бе избила по челото му. Той стана да си върви.
— Значи няма да ми помогнете? — каза той със сподавен глас.
— Откажете се от тая мисъл, Артур — каза той с искрено съчувствие. — Не се оставяйте да се втълпи в главата ви. Ще навредите най-много на себе си. Забравете я.
Артур се изчерви силно, неговото слабо младежко лице придоби разколебан, изплашен вид.
— Не мога — каза той със същия измъчен глас. — Не мога да я забравя.
Към края на септември Джо Гаулън напусна Слискейл и се отправи за леярницата на Милингтън в Яроу и поиска да се яви пред своя предишен господар, мистър Стенли.
Стана нужда да чака безкрайно дълго. Мистър Стенли си блъскаше главата с непонятните за него новости в договорите за доставка на муниции; защото той сега печелеше чисто по хиляда лири на седмица от производството на ръчни бомби, шрапнели и осемкилограмови снаряди.
Обаче нито чакането, нито намръщения поглед на Фулър, началника на канцеларията, смутиха Джо. Той влезе смело в кабинета на господаря.
— Аз съм Джо Гаулън, мистър Стенли. — Джо се усмихна почтително, но същевременно и самоуверено. — Може да не си спомняте за мене. Бяхте обещали да ми намерите работа, когато се върна при вас.
Стенли, седнал по риза пред една маса с разхвърляни в безредие по нея книжа, вдигна глава и погледна към Джо. Стенли беше сега малко по-пълен в лице, също и в корем бе наддал малко. Лицето му сега беше малко по-бледо, косите му бяха започнали да оредяват отпред на челото, очите му имаха изморен вид. Общо взето, Стенли бе станал по-раздразнителен. Той се намръщи и изведнъж си спомни за Джо, но остана доста изненадан. Неговият спомен за Джо се преплиташе с известни мръсотии и неприятности. Той каза озадачено:
— Спомням си. За нещастие, засега нямаме нужда от леяри. И после, защо не си в армията? Такъв здрав, млад мъж като тебе трябва да бъде сега на фронта.
Веселото изражение по лицето на Джо се стопи изведнъж и вместо него се изписа отчаяние.
— На два пъти ме отхвърлиха, сър. Няма смисъл да правя нови постъпки. Намират нещо в коляното ми, някакво сухожилие или нещо подобно… трябва да се е повредило, когато съм се боксирал.
