Младежът се обърна рязко и тръгна към вратата на двора, където Роберт сега на свой ред бе застанал да дочака сина си. Дейвид видя, че баща му е бил зрител на цялата сцена. Той забеляза също, че баща му е ядосан. Роберт беше пребледнял от ярост, държеше очите си наведени и не поглеждаше към Дейвид.
Баща и син закрачиха мълчаливо, докато стигнаха до към средата на Каупен стрийт. Бащата се спря. Насреща им се виждаше Мидълриг — двора на един изоставен краварник, мръсен двор, бунище на целия град, покрито с гниеща слама, боклуци и един грамаден куп тор. Роберт се обърна към сина си.
— Какво ти даде Дейвид? — запита той тихо.
— Даде ми два шилинга, тате. — И Дейвид показа флорина; от срам все още го стискаше силно в дланта си.
Роберт взе монетата, погледна я мълчаливо, сетне я запрати с бясна сила.
— На ти! — каза той, сякаш тая дума го нараняваше. — На ти!
Монетата падна право в средата на купа тор.
Джо Гаулън стигна в Тайнкасъл много преди Дейвид Фенуик. С откраднатите от Мърчисън две лири в сребърни монети, той направо отиде в града. И щом веднъж се добра до там, Джо започна непрекъснато да напредва.
За една седмица двете лири приятно се стопиха, но Джо бе приет на работа в леярницата на Милингтън. Заплатата му бе определена на 25 шилинга седмично — цяло богатство в сравнение с мината.
А нещо по-важно — Джо се настани на квартира при мисис Сънли. Нейната дъщеря Джени, работничка при Слатери, най-видния салон за дамски шапки в Тайнкасъл беше най-близката цел на квартиранта.
Леярницата на Милингтън, разположена в края на поляната срещу Плат стрийт, имаше около двеста работници и макар да бе малко предприятие, не беше лишено от внушителност. Главните произведения на леярницата бяха принадлежности за каменовъглените мини — железни вагонетки, трансмисии, минни подпори и тежки ковани болтове, обаче конкуренцията на пазара беше силна и предприятието се крепеше повече благодарение на своите връзки със стари фирми, отколкото от предприемчивост.
Милингтъновци си имаха свои традиции и една от тях беше „Социалния клуб“.
* * *
„Социалния клуб“ на Милингтъновци, основан към 1870 година от великия старец Уесли Милингтън, се грижеше с най-голяма благотворителност за работниците и за техните семейства. А най-бляскавото събитие в календара на „Социалния клуб“ бяха танцовите забави, известни още от незапомнени времена като танцовите забави на „Социал-клубът“. Тия забави винаги става в тъй наречената Ергенска зала.
