Слогър нададе нов рев.
— Момчета, не сме изиграни; ще вземем от Мърчисън. — Той се затича към вратата, вдигна тежкия си крак, ритна силно катинара. Същевременно някой от тълпата хвърли изотзад една тухла. Тухлата строши стъклото на прозореца. Свършено е: издрънкването на стъклото даде сякаш знак на тълпата да се нахвърли.
Втурнаха се върху вратата, разбиха я, нахълтаха в дюкяна. Повечето от тях бяха пияни, а пък никой от тълпата от седмици насам не бе виждал свястна храна. Толи Браун грабна един свински крак и го пъхна под мишница. Старият Риди се втурна към кутиите с консервирани плодове. Слогър беше вече съвсем забравил своята пиянска симпатия към дъщерята на Уил Кинч и заблъска тапата на една бирена бъчонка.
Няколко жени от кея, привлечени от шума, се размесиха с мъжете и започнаха набързо да грабят каквото им попадне: консервиран зеленчук, сапун, доматено пюре… без разлика какво, само да си вземат и те по нещичко. Бяха толкова изплашени, че нямаха време да гледат, а просто грабеха трескаво каквото им попадне и го пъхаха под шаловете си. Лампата на улицата насреща хвърляше върху тях своята студена, ясна светлина.
Пръв Джо Гаулън се сети за чекмеджето. Джо нямаше нужда от храна — също като баща си, и той беше добре охранен, обаче чекмеджето го интересуваше.
Той се спусна на пода, пропълзя между краката на мъжете, които го блъскаха из дюкяна; зави покрай тезгяха, добра се до чекмеджето. Незаключено! Джо се закиска над немарливостта на стария Мърчисън и пъхна ръка в гладката паница. Пръстите му сграбиха сребърните монети от паницата. Джо си напълни хубаво шепата и я пъхна чевръсто в джоба си. Сетне той се изправи на крака, промъкна се до изхода и търти да бяга.
Тъкмо когато Джо се измъкваше из вратата, влезе Роберт. По-право, той застана на прага; безпокойството, изписано върху лицето му, се превърна в отчаяние.
— Какво правите, момчета? — Гласът му беше умолителен. Гледката на тоя неуместен произвол го засегна болезнено. — Ще си вземете беля на главата, момчета!
Никой не му обърна ни най-малко внимание.
— Стойте, глупаци! Не виждате ли, че по-лошо от това не може да направите! Никой няма да ни съжалява отсега нататък. Спрете! Казвам ви, спрете!
Никой не спря.
Лицето на Роберт се сви болезнено. Той направи усилие да си пробие път през тълпата, но тъкмо в тоя момент един шум зад него го накара да се обърне кръгом към светлината на лампата. Полиция: Родам от кея и новия старши полицай от гарата.
