заварят ли те в него, ще си труп!
Пръждосвай се! И тази ми присъда
е неотменна, Зевс10 ми е свидетел!
КЕНТ
Прощавай, Лир! Под твойта воля луда
в чужбина дом е, у дома — прокуда!
Към Корделия.
Ти имаш честен ум и реч открита —
дано небето ти дари защита!
Към Регана и Гонерила.
На вас дано пък нищо не попречи
с дела да потвърдите пищни речи!…
Князе, прощавайте! Граф Кент ще знай
да следва своя път и в чужди край!
Излиза.
Тръбен звук. Влизат Глостър, след него Френският крал и Бургундският княз със своите Свити.
ГЛОСТЪР
Всевластни Лир, французкият владетел
и князът на Бургундия са тук!
ЛИР
Бургундски княже, който тъй достойно
се състезавате със този крал
за дъщеря ни, питаме ви пръв:
с каква най-малка зестра сте съгласен
да я приемете?
БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ
Кралю достойни,
делът й бе определен от вас —
аз повече не искам, вий по-малко
не ще предложите!
ЛИР
Бургундски княже,
тъй скъпа беше нейната прибавка,
когато тя самата бе ни скъпа,
ала сега й падна стойността.
Погледайте я! Ако нещо в тази
измамна стока ви харесва много
или изобщо тя, богата само
със нашата досада, ви се види
подхождаща жена за ваша милост,
честита да ви е!
БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ
Какво да кажа?
ЛИР
Готов ли сте, тъй бедна откъм близки
и толкова заможна на недъзи,
дарена със проклятие за зестра
и със изгнание за благослов,
да я приемете?
БУРГУНДСКИЯТ КНЯЗ
Кралю, простете,
при тез условия аз нямам избор.
ЛИР
Тогава откажете се, защото
заклевам се във силите върховни,
това са й богатствата!… А вас,
кралю на Франция, обичам много,
за да поискам да ви свържа с нещо,
което мразя. Моля, отправете
сърдечния си път към цел по-висша
от таз окаяница, пред която
природата се дръпва в страх, че трябва
да я признае своя!
ФРЕНСКИЯТ КРАЛ
Твърде странно!
Как същата, която бе до днес
предмет на вашта гордост, мек балсам
за старостта ви, най-добра, най-мила,
от себе си внезапно е свалила
наметката на тъй богата обич!
Грехът й трябва да е бил ужасен
или похвалите ви преди туй
неоснователни, но да повярвам
в едното или в другото, могъл бих
единствено с намесата на чудо!
КОРДЕЛИЯ
Все пак аз моля кралската ви милост,
бидейки бедна в гладкото изкуство
едно да казвам, а да мисля друго…
защото аз каквото си го мисля
го правя, без да казвам… затова
аз моля ви да разясните тука,
че не порок, злодейство или низост,
позорен грях или безчестна крачка
са ме откъснали от любовта ви,
а туй, че нямам някои неща,
чиято бедност ме обогатява
