Том 4.Трагедии | страница 23



реки обилни, пасбища просторни,

те правим господарка! Нека бъде

на твойто с княза Олбани потомство

завинаги!… А второто ни чадо,

съпругата на Корнуол, Регана,

какво ще каже тя на своя татко?


РЕГАНА

От същия метал съм аз, от който

изляна е сестра ми, и ценя се

наравно с нея. Нейните слова

изказват същината и на мойта

любов към вас, пропускайки, че аз

противница съм, сър, на всички други

най-тънки радости на сетивата

и щастие единствено изпитвам

в това да ви обичам, ваша милост!


КОРДЕЛИЯ(настрани)

Корделия, как бедна си пред тях!…

Но не, не е така, щом обичта си

усещаш по-богата от езика!


ЛИР

На теб и на наследниците твои

от кралството си ние ще оставим

таз трета, по пространство, хубост, ценност

еднаква със оназ на Гонерила…

Сега да чуем тебе, наша радост,

последна по рождение, но не и

в сърцето бащино, зарад която

горещо спорят виното французко

и млякото бургундско! Ти какво

на татко си ще кажеш, за да вземеш

третина, по-разкошна от онези

на своите сестри? Кажи, да чуем!

Е?…


КОРДЕЛИЯ

Нищо, господарю.


ЛИР

                Нищо?


КОРДЕЛИЯ

                        Нищо.


ЛИР

От нищо мъчно се добива нещо!

Отговори отново!


КОРДЕЛИЯ

Горката аз! Не мога да издигна

сърце до устни!… Господарю мой,

обичам ви, дългът ми както иска,

не повече и не по-малко.


ЛИР

                        Как?

Корделия, внимавай! Поправи се!

Със тези думи можеш да разбиеш

съдбата си!


КОРДЕЛИЯ

        Добри ми господарю,

живот, храна и обич аз от вас

получих и за тях ви се отплащам

със послушание, любов и почит.

Защо сестрите ми са се венчали,

щом казват, че обичат само вас?

Ако ме вземе някой, той ще вземе

и част от мойте обич, грижа, дълг.

Не бих могла — подобно на тях двете —

да встъпя в брак, за да обичам само

родителя си!


ЛИР

                Чувай, от сърце ли

го казваш туй?


КОРДЕЛИЯ

        Да, благи господарю.


ЛИР

Да вярвам ли? Тъй млада и тъй хладна!


КОРДЕЛИЯ

Тъй млада и тъй пряма, господарю!


ЛИР

Добре тогава! Нека прямотата

ти бъде зестра! Чувай ме, кълна се

на слънцето в свещения светлик

във тайнствата нощни на Хеката7,

във звездните влияния, които

ни раждат и убиват: аз от тебе

оттеглям бащинство, роднинство, близост

и обявявам те за чужденка

в това сърце, дордето то е живо!

От днес нататък варваринът скит8

и оня, който своя глад засища

с плътта на рожбите си, ще ми бъдат

еднакво сродни, близки и любими

със тебе, моя някогашна дъще!


КЕНТ

Мой скъпи господарю…


ЛИР

                Кент, мълчи!

Не се изпречквай сам пред яростта

на дракона! Любимка тя ми беше

и мислех своя отдих да закътам