Том 4.Трагедии | страница 22




КЕНТ

Не можах да ви схвана, сър.


ГЛОСТЪР

Затова пък майката на този приятел ме схвана, подхвана и наду корема тъй бързо, че се сдоби с хлапак за люлката, преди да се е сдобила със съпруг за леглото. Намирисва на грях, а?


КЕНТ

Не мога да осъдя един грях, който има такова добро последствие.


ГЛОСТЪР

Аз имам, сър, и законен син, около година по-голям, но той не е по-драг на сърцето ми. Наистина този разбойник се появи на света малко нахално, без никой да го е канил, но майка му си я биваше и правенето му беше приятно, тъй че сега трябва да го признавам, кучия му син! Едмънд, знаеш ли кой е този благородник?


ЕДМЪНД

Не, господарю.


ГЛОСТЪР

Това е граф Кент. Помни го като мой уважаван приятел.


ЕДМЪНД

Покорен ваш слуга, милорд!


КЕНТ

Харесвате ми. Ще гледам да ви опозная по-отблизо.


ЕДМЪНД

Ще се старая да заслужа честта, сър.


ГЛОСТЪР

Беше в чужбина девет години и скоро пак ще замине… Кралят иде!


Тръбен звук.

Влиза Лир, следван от Корнуолския княз, Олбанския княз, Гонерила, Регана, Корделия и Свита.


ЛИР

Ти, Глостър, посрещни кралете на

Бургундия6 и Франция!


ГЛОСТЪР

                        Отивам,

Ваше Величество!


Излиза.


ЛИР

                Додето дойдат,

ний скритата си мисъл ще разбулим.

Подайте картата! И тъй, узнайте,

че ние разделихме свойто кралство

на три държави и сме взели твърдо

решение, от старите си плещи

деятелност и грижи да прехвърлим

върху по-млади, тъй че без товар

да се домъкнем до смъртта. Вам, княже

на Корнуол, и вам, Олбански княже,

любими мои зетьове, аз искам

да съобщя какво ще дам във зестра

на всяка дъщеря, за да избегнем

чрез днешна ясност утрешни раздори.

Бургундският и френският крале,

съперници за малката ми рожба,

отдавна чакат в двора ни и ние

сме длъжни отговор да им дадем.

Да чуем, мои дъщери — понеже

нам предстои да съблечем сега

от себе си богатство, кралска власт

и право над земи, — коя от вас

най-много ни обича, та да пръснем

там свойта щедрост, дето тя най-много

заслужена е! Гонерила моя,

ти, първа рожбо, първа говори!


ГОНЕРИЛА

Обичам ви аз, сър, над туй, което

със слово се изказва! Вий за мен сте

по-драг от свобода, светлик, простор,

по-скъп от всичко ценно или рядко,

по-мил от цял живот във Божа милост!

Дете не е облъхвало баща си

със обич като мойта и пред нея

речта е бедна, говорът — безсилен!

Така обичам ви и тези думи

все пак не казват колко ви обичам!


КОРДЕЛИЯ(настрани)

А ти, Корделия, какво ще кажеш?

Обичай и мълчи!


ЛИР

                На всичко туй,

от тази тук черта, та чак до тази,

със сенчести гори, поля богати,