Том 4.Трагедии | страница 22
КЕНТ
Не можах да ви схвана, сър.
ГЛОСТЪР
Затова пък майката на този приятел ме схвана, подхвана и наду корема тъй бързо, че се сдоби с хлапак за люлката, преди да се е сдобила със съпруг за леглото. Намирисва на грях, а?
КЕНТ
Не мога да осъдя един грях, който има такова добро последствие.
ГЛОСТЪР
Аз имам, сър, и законен син, около година по-голям, но той не е по-драг на сърцето ми. Наистина този разбойник се появи на света малко нахално, без никой да го е канил, но майка му си я биваше и правенето му беше приятно, тъй че сега трябва да го признавам, кучия му син! Едмънд, знаеш ли кой е този благородник?
ЕДМЪНД
Не, господарю.
ГЛОСТЪР
Това е граф Кент. Помни го като мой уважаван приятел.
ЕДМЪНД
Покорен ваш слуга, милорд!
КЕНТ
Харесвате ми. Ще гледам да ви опозная по-отблизо.
ЕДМЪНД
Ще се старая да заслужа честта, сър.
ГЛОСТЪР
Беше в чужбина девет години и скоро пак ще замине… Кралят иде!
Тръбен звук.
Влиза Лир, следван от Корнуолския княз, Олбанския княз, Гонерила, Регана, Корделия и Свита.
ЛИР
Ти, Глостър, посрещни кралете на
Бургундия6 и Франция!
ГЛОСТЪР
Отивам,
Ваше Величество!
Излиза.
ЛИР
Додето дойдат,
ний скритата си мисъл ще разбулим.
Подайте картата! И тъй, узнайте,
че ние разделихме свойто кралство
на три държави и сме взели твърдо
решение, от старите си плещи
деятелност и грижи да прехвърлим
върху по-млади, тъй че без товар
да се домъкнем до смъртта. Вам, княже
на Корнуол, и вам, Олбански княже,
любими мои зетьове, аз искам
да съобщя какво ще дам във зестра
на всяка дъщеря, за да избегнем
чрез днешна ясност утрешни раздори.
Бургундският и френският крале,
съперници за малката ми рожба,
отдавна чакат в двора ни и ние
сме длъжни отговор да им дадем.
Да чуем, мои дъщери — понеже
нам предстои да съблечем сега
от себе си богатство, кралска власт
и право над земи, — коя от вас
най-много ни обича, та да пръснем
там свойта щедрост, дето тя най-много
заслужена е! Гонерила моя,
ти, първа рожбо, първа говори!
ГОНЕРИЛА
Обичам ви аз, сър, над туй, което
със слово се изказва! Вий за мен сте
по-драг от свобода, светлик, простор,
по-скъп от всичко ценно или рядко,
по-мил от цял живот във Божа милост!
Дете не е облъхвало баща си
със обич като мойта и пред нея
речта е бедна, говорът — безсилен!
Така обичам ви и тези думи
все пак не казват колко ви обичам!
КОРДЕЛИЯ(настрани)
А ти, Корделия, какво ще кажеш?
Обичай и мълчи!
ЛИР
На всичко туй,
от тази тук черта, та чак до тази,
със сенчести гори, поля богати,