— Да. Не. Не знам. Два бели плъха едновремен но… твърде невероятно е. Трябва да е Гибелния. О-о-о! О-о-о, Горноземецо! Какво ще правиш с него? — попита Арес.
— Ами не мога да го убия. Искам да кажа, та то е само едно бебе! — каза Грегор.
— Аха! Съмнявам се, че този довод ще прозвучи много убедително в Регалия! — възкликна Арес. Грегор никога не го беше виждал да губи равновесие. Прилепът пърхаше из помещението толкова разстроен, че се блъсна в една стена.
— Хей, блъсна се в нещо! — възкликна Грегор.
Прилепите никога не се блъскаха в нищо.
— Можеш ли да ме виниш? Аз съм… ние сме… имаш ли изобщо представа какво държиш в ръцете си? — попита Арес.
— Гибелния, предполагам — каза Грегор.
— Да! Да! Гибелния! Бичът на Подземната страна! Създанието, което най-вероятно ще предизвика унищожението на хвъркачите, хората и безброй други създания. От това какво ще направим в този момент, зависи съдбата на всички, които наричат Подземната страна свой дом! — възкликна Арес.
— Какво трябва да направя, Арес? Да го пробода в главата с меча? Погледни го! — Гибелния се измъкна се от ръцете му и хукна към тунела. — Хей! Чакай малко! Ей, стой!
Грегор подгони плъхчето през спираловидните извивки на тунела и извън него. От онова, което видя, го заболя сърцето.
Бялото плъхче се опитваше да се сгуши под врата на Голдшард.
— Ма-маа! — проплака то. — Ма-маа! — Когато не получи отговор, трескаво взе да опипва с лапи муцуната на мъртвия плъх. — Ма-маа!
Грегор чу зад гърба си шумоленето от крилете на Арес.
— Да, така е. Тя е била негова майка. И когато ми каза „Недей”… — На Грегор му се наложи да спре за минута. — Мъчеше се да каже: „Не убивай бебето ми”.
— Трябва отчаяно да е искала да го опази от Снеър. Той щеше да вземе мъничето и да го научи да му се подчинява — промълви Арес тихо.
Кървави петна багреха бялата козина на бебето. Воплите му бяха сърцераздирателни. Сякаш това не беше достатъчен проблем, Арес рязко вдигна глава.
— Колко са този път? — попита Грегор.
— Най-малко десетина — каза Арес. — Трябва да решиш какво ще правиш, Горноземецо.
Грегор прехапа устна. Не можеше да реши. Всич ко се случваше прекалено бързо. Трябваше му по вече време.
— Добре, добре — каза той. Изтича и вдигна на ръце бебето. — Вземаме го с нас.
— Така ли? — попита Арес, сякаш тази мисъл изобщо не му беше минала през ума.
— Да. Защото няма да го убия, а няма и да го оставя тук, за да го използват другите плъхове — каза Грегор.
Арес поклати глава в съчетание от раздразнение и нежелание, но подложи гръб.
