— Сигурна ли сте, че той не ги иска? — попита Гре-гор.
— Синът ми ли? Разбира се, че ги иска. Иска да седят в килера ми, да заемат място, а той да може, като се върне веднъж в годината, да извика: „Я гледай ти, ето ги старите ми ботуши”, и да ги натика обратно в килера. Ако още веднъж се спъна в тези ботуши, докато си изваждам ютията, ще го лиша от наследство. Разкарай ги оттук, преди да съм ги изхвърлила през прозореца! — заяви госпожа Кормаки, като махна презрително с ръка към ботушите. — Ще се видим следващата събота.
Когато се прибра вкъщи, беше ясно, че баща му не се чувстваше добре.
— Вие вървете, деца. Вървете да се пързаляте. Аз ще съм добре тук с баба ви — каза той, но зъбите му потракваха.
Бутс танцуваше наоколо с пластмасовата шейна на главата:
— Ходим пълзаляме се? Ходим на пълзалка, Ге-го?
— Аз ще остана — прошепна Лизи на Грегор. — Но може ли да купиш от онова лекарство за сваляне на температура, преди да тръгнеш? Вчера го свършихме.
Грегор си помисли също да остане, но Бутс почти не излизаше, а Лизи беше прекалено малка, за да я заведе да се пързаля сама.
Изтича до дрогерията и купи шишенце с хапчета за сваляне на температура. На връщане спря пред улична сергия, където един човек продаваше стари книги. Преди няколко дни беше забелязал книжка с кръстословици с меки корици. Беше поокъсана, но Грегор я прелисти и видя, че само една-две кръстословици са решени. Човекът му я продаде за долар. Накрая взе два портокала без семки, от скъпите, с много дебелата кора. Лизи ги обожаваше.
Личицето на Лизи светна, когато ѝ даде книжката.
— О-о! О, ще взема молив! — възкликна тя и хукна. Луда беше по загадките и кръстословиците. Математически задачи, кръстословици, всякакви. И макар да беше на седем, можеше да решава много от задачите за възрастни. Още от малка, когато я извеждаха навън и видеше знак „Стоп” веднага подхващаше: „Стоп, сто, пот, топ…” Моментално разместваше буквите и ги подреждаше във всички думи, за които се сещаше. Никога не можеше да се сдържи.
Когато Грегор ѝ разказа за Подземната страна, тя ахна леко, щом спомена ужасния крал на плъховете, Горджър.
— Горджър! Това име е също като твоето, Грегор! — Нямаше предвид, че имената са еднакви; искаше да каже, че ако разместиш буквите в името „Горджър” може да напишеш „Грегор“. Кой друг би забелязал това?
Така че той се чувстваше спокоен, когато я остави. Баба им спеше, баща му си имаше лекарство, а Лизи се беше свила на един стол до него, като смучеше резенче портокал и щастливо разшифроваше една криптограма.
